Чайна Миевил - Морелси

— Я вижте това. Виждате тук. — Тя опипваше един приемател. Той присветна и се разкудкудяка като кокошка. Заприсветва в комбинации от различни светлинки. Значи е намерила продавача на приематели.

— Обхватът му е… ами, цели мили, ми разправят. Може би цели сто! и може да преминава през метри земя.

— и по-дълбоко от това достигат, капитане — обади се някой.

— Да, и пак излизат нагоре. Никой не казва, че то ще ни заведе на прага на кърта, господин Куекс. Никой не твърди, че приемателят ще ни пусне вътре и ще ни свари чай. Пак ще си имаме работа за вършене. Вие пак ще сте си ловец. Дори все още тепърва ни предстои да разучим показанията на това чудо. Но… — Тя се огледа. — Проумейте това изцяло: то ще промени нещата.

Бозлатийн Куекс пооправи контешките си дрехи и с позволение на Нафи взе в ръка приемателя. Беше стъкмен от каквото дойде. и съвсем както дойде — бъркотия, която всеки момент ще се разпадне. Сглобен от архиостанки и алт останки. Той шептеше като жив. Малка странна електрическа верига. Древност и извънземна вещина, забъркани в една грозна, поразителна машинарийка.

Шам се измести, за да вижда по-добре. Куекс въртеше шайби и светлинките се променяха. Меняха цвета си, разположението си, скоростта си. Шам спря да шава, а после пак продължи и щом се размърда, и онези светлинки се оживиха. Той премига и пак се размърда. Лудориите на светлинките продължиха да съпровождат движенията му.

— Какво става, по дяволите? — възкликна Куекс. Боцна едно копче и сиянието в ръката му се разрасна. Инструментът се водеше по Шам. Дейби си показа главата от ризата му.

— А! Животното е! — възкликна капитанката. — Онова нещо още е на крака му. Това тук улавя нещо от онова, някакъв обратен сигнал. Куекс, ще трябва да го настроиш. Да се погрижиш вместо това да търси ей тези. — Тя разтърси шепата си, пълна с приемателни устройства. Те се раздрънкаха, а приемателят се разкряка като патка и светлината му пак се промени.

— Както казвам — рече капитанката, — учене ще падне. Но все пак това променя нещата, нали? Тъй, тъй, тъй. — Тя потри ръце. Погледна Шам, от когото беше тръгнала идеята да издири този механизъм. Не се усмихна — та тя беше капитан Нафи! — но пък му кимна! Което бе достатъчно да го ошашка. — Проверете с какви подробности разполагаме, установете къде за последно се е появил знак. Къде бихме могли да намерим добри къртоловни полета. Точно нататък ще поемем.

— Зная, но не можем просто така да го зарежем — рече Деро.

— Ние не го зарязваме просто така — възрази Калдера. — Не е като да нямаме хора, които ще идват да се грижат за него. Мислиш си, че на мен няма да ми е мъчно за него ли? Ти знаеш, че той би искал да заминем.

— Знам, но яз не искам да заминем. Не и той да остане тук. Той има нужда от нас.

Братът и сестрата Шроук се бяха оттеглили в друга стая, за да водят този спор, но ако си мислеха, че така Шам няма да ги чува, грешаха.

— Деро! — Калдера говореше полугласно. — Той ще забрави, че сме заминали.

— Знам, но после ще се сети и пак ще се натъжи.

— и после пак ще забрави.

— … Зная.

Когато Шроук излязоха в коридора, където чакаше той, Деро, със зачервени очи, се вторачи в Шам, сякаш го предизвикваше. Калдера стоеше малко по-назад от брат си, с ръка на рамото му. Те се вгледаха в очите на Шам.

— Заради него не заминахме да ги търсим — обясни Калдера. — Доста време мина. Не че това, което ни каза, беше голяма изненада. Но той…

— Той чака — рече брат ѝ.

— Байро чакаше вест — допълни Калдера. — Това пише той. Писма до тях. Ти пишеш ли писма, Шам?

— Не толкова често, колкото е редно. С Трус и Воам… — Шам млъкна, изведнъж осъзнал колко време е минало, откакто им е пращал вести. — Снощи — рече той. — Предния път, когато идвах. Когато излязох, видях нещо. Някого. Къщата ви… — Изглеждаше мрачен. — Наблюдават я. — Шроук го гледаха втренчено.

— Ами, да — Деро вдигна рамене.

— А… — възкликна Шам. — Щом знаете…

— Разбира се — рече Калдера.

— Ама разбира се, то е ясно — потвърди Шам. — Но нали се сещате, само исках да се уверя. А защо? Защо „разбира се“?

— Защо я наблюдават ли? — попита Калдера.

— Защото ние сме Шроук — отвърна Деро и се посочи с десния си палец, щом обяви това, а с левия изплющя с тирантите си. Вдигна вежда. Шам не можа да сдържи смеха си. Дори и Деро се понацупи, но после също се засмя.

— Те са нещо като търсачи на останки, както казах — обясни Калдера на Шам. — и нещо като създатели. и изследователи. Ходили са по места и са вършили неща, които на тази паплач много ѝ се иска да върши. Искат да знаят къде са се дянали и защо.