Чайна Миевил - Морелси

Току-що ни разказаха история за една история. Разкажете я и вие отново и ще се роди разказ за разказ в разказа, и вие също ще поемете на път към това abytne . Което е бездна.

През първите дни след завръщането му в Стрегай Шам го очакваха много разкази, някои от тях — за разкази.

Странно беше тракането на колела да не диктува дните. Краката му да не се огъват и изправят с безсъзнателната вещина на железничаря, в такт с лашкането. Фремло не лекуваше пациенти на сушата и затова задълженията на Шам се изчерпваха с метене, чистене, тичане сегиз-тогиз по поръчки, вдигането на твърде рядко звънящия телефон — а после се измъкваше, не точно с изричното му позволение, но и без да среща възражения. Хукваше покрай пешеходци и коне, теглещи каруци, покрай бибипкането на малкото електромобили, които пълзяха из гъмжилото по улиците, за да се събере с други чираци от Стрегай, откраднали си свободни мигове от работата като помощник-готвачи, писари, портиери, щавачи на кожи и електротехници и художници, младежи, обучаващи се на всякакви занаяти.

Мнозина от тези, с които пътищата му се пресичаха по все същите стари маршрути, преди изобщо не биха го заговорили. Въпреки че се бяха обучавали съвместно години наред, той ги познаваше по-малко от другарите си от влака. и сега не се беше ошлайфал кой знае колко в сравнение с училище. Но сега той беше пътешественик, който е излизал в чужбина и се е върнал, а това означаваше, че има истории за разказване. Той разказа на Тимон, Шикаста и Бурбо за къртоплъховете и за големия южен кърт. и те слушаха, макар сега, когато не разказваше на собствените си братовчеди, неговият разказ да бе колеблив. Насърчен от вниманието, Шам представи на слушателите си своя прилеп. Това реши нещата.

Бяха временна банда — влачеха се по покривите на индустриалната зона в Стрегай, дюдюкаха и трошаха прозорци в опустели зали, флиртуваха и се заяждаха, Дейби кръжеше край тях, обзет от любопитство, щъкаше из гората от извеждащи дим и пара комини. Наблюдаваха алъш-вериша по пазарите на най-оживените улици в благоденстващите градски квартали и на други места, влизаха в изоставени складове и си устройваха биваци в студените котли на неизползваеми пещи.

Понякога си говореха и за останки.

Стрегай не е прочут със своите търсачи на останки. Разбира се, тези нещотърсачи, които се ровят във вехтата пръст и изкопават чудатости, бяха отвсякъде и отникъде. Най-различните сборни имена, с които се кръщаваха, отразяваха точно това: те бяха Разпръснатият колеж, чуваше се; те бяха Разпиляното братосестринство; Антиуседналите, Вселенските копачи.

Но колкото и малък да бе, Стрегай не беше затънтен край. Той снабдяваше морелсите с несъразмерно голям дял къртово месо и философия. Сред изследователите и небелазите той е известен със своите Каменнолики — взиращите се скални фигури, увенчали острова над зоната, където свършваха дърветата, по високите планини, където въздухът бе негоден за дишане. (Шам бе посещавал наблюдателните площадки под транзитната зона, вглеждал се бе през дългите перископи с лещи и огледала в огромните, грубо издялани съзерцаващи глави върху най-високите части на острова.) Затова, макар и да не бе първото пристанище, към което биха се завтекли, търсачите на останки действително посещаваха периодично Стрегай. Неведнъж Шам бе наблюдавал как влаковете им пристигат.

Те не приличаха на никое друго превозно средство, пътуващо из морелсите. Влакове, стъкмени от какво ли не. Мощни локомотиви, убийствени буфери отпред, страните им — покрити със занитени обшивки, от които стърчаха странните сечива на останкаджийския занаят. Бургии, куки, кранове, разни сензори от най-необичаен вид, които да откриват и сортират трупаните с хилядолетия захвърлени боклуци, осеяли морелсите. Разни останки, използвани и притурени. По горните палуби — самите търсачи на останки в характерното си облекло: колани с инструменти, патрондаши и оплескана с петна и нацепена лицева кожа, парченца обработени платове и пластмасови пера, и ефектни дрънкулки, извадени от земята и оцелели там по чудо. Каски с разнообразни сложни фасони.

Първо градските власти се качваха на борда и се пазаряха за исканите от тях останки. После високопоставените клиенти, богаташите на Стрегай. и накрая, ако екипажите на търсачите проявяха щедрост и имаха няколко дни на разположение, правеха пазар.

Техните старинни и поправени стоки се нареждаха на сергии покрай доковете според различната таксономия. Изровени и окислени механизми от Ерата на тежкия метал, чирепи от Пластозоя, разпечатки върху тънка гума и древни ординаторни екрани от Изчислителната ера: всякакви отбрани архиостанки от поразително стари времена. А също и не чак толкова интересните неща, захвърлени или загубени отпреди няколкостотин години, та до вчера — ню останките.