Даина Чавиано - Затворена котка

Спря се. В това състояние времето сякаш беше спряло и бе трудно да се измерва.

Ще попитам Нея, реши тогава. Ако й разкажеше всичко…

Даде си сметка, че не знае къде се намира. Един спомен пробяга дълбоко в паметта й, но не успя да го улови.

Добре, въздъхна наум сянката. Кой знае дали това не е част от изпитанието.

За да се освободи от тревогата, се съсредоточи в търсенето на аурата, която мощно я призоваваше. Немият глас вибрираше с такава ярост, че не можа да пренебрегне този любовен зов. Като самоубиец на ръба на пропастта се хвърли подир следата.

Започнах да чета една от книгите, които Тирсо ми даде. Писма до Анаис Нин е част от кореспонденцията на Хенри Милър до нея, след като тя напуска Франция. Въпреки че съм стигнала почти до края, имам чувството, че липсват части от един по-голям пъзел — укрити тайни, — и нямам предвид само любовната връзка между двамата; става дума за нещо различно, което не успявам да определя.

Свечери се, луната намалява. Виждам я да се показва зад върховете на дърветата около дома ми. На път съм да се депресирам. В такива моменти мисля, че една магическа нощ би могла да спаси света. Ако имах достатъчно сила, бих се опитала да променя всичко. Би било по-добре да престанем да бъдем каквито сме и да се превърнем в нещо друго, може би не толкова земно, но вероятно по-добро. Все още имам надежда. След като се запознах с Алберто, мисля, че всичко е възможно.

Винаги съм подозирала, че не е психолог като другите. Говореше със смазваща логика, която предизвикваше неприязън или очарование. Синът му ми го представи — едно момче, което започна да следва филология с мен и после я заряза, за да продължи по стъпките на баща си. Сега работят заедно в Академията на науките и са част от един екип, който извършва експерименти, контролирани от правителството… поне на пръв поглед. Някои от тези учени имат изследвания, които пазят в тайна. Но благодарение на моя приятел научих за нещо, което той и баща му са открили преди няколко месеца.

Алберто хипнотизирал един пациент, внушавайки му, че тялото му е продължение на свещта, която се намира на бюрото му. Уверил го, че когато се събуди, няма да помни нищо, въпреки че връзката му със свещта щяла да се запази в продължение на много часове. След това го събудил и го завел в една странична стая. Синът му, който му асистирал, взел свещта и я остъргал с ренде, без пациентът да го види. В съседната стая човекът се оплакал, че е почувствал пробождане. Алберто се престорил, че не му обръща внимание. След няколко минути помощникът повторил действието. Този път човекът скочил от мястото си силно притеснен и почти си разкъсал ризата. На гърба му личали червени петна, сякаш лапите на гигантски и невидим звяр били на път да го разкъсат.

Според Алберто експериментът би могъл да обясни принципа на магията и на „делата“, извършвани от магьосници и шамани. Той мисли, че човек подсъзнателно може да предаде на друг идеята за злина. Това означава, че магьосничеството или магията водят до резултат в зависимост от способността за предаване и телепатичното възприятие между субектите. С други думи, ключът към магията би могъл да е в сугестията на несъзнателно ниво.

За разлика от Алберто Сибила никога не е вярвала, че магията зависи от сугестията или от вярата. „Това е въпрос на енергии — твърди тя. — И енергията се чувства, независимо дали вярваш, или не.“

При всички положения възможността да се запозная с този експеримент ми помогна да започна собствената си промяна и да видя нещата по различен начин. Благодарение на това се посветих на изследването на този таен таван, който е душата. Ритуалите бяха първата стъпка. Чрез тях открих неподозирани връзки. Тялото ми се променя със сезоните и усещам присъствия около себе си.

Чувствам, че съм в един от тези периоди на открития. Сякаш ръцете ми, обърнати към звездите, се изпълват с енергия. Няма какво друго да е. Зареждам се с живот като стените на клетка, която се храни с аминокиселини, като изтощена батерия, която черпи електричество от някой източник, като зърно на майчина гърда, което се възпалява от коластрата, преди млякото да избликне от него.

Не мога да го избегна. Духът ми се превръща в цялост, която пулсира в унисон с планетата. Вали дъжд и слюнката ми става сладка. Студено е и потта ми е топла. Гледам луната и вагината ми мирише на море. Ваде ретро 6 6 Ваде ретро (лат.) — „Отстъпи! Назад!“ — Б.пр. , желание. Всеки момент ще избухна.