Даина Чавиано - Игрален дом

— Шанго има две жени?

Старицата избухна в смях.

— Има всяка, която си пожелае, но официалните са само три. Ошун е една от тях; Оя е втората; и също така горката Оба, която си отрязала ухото, за да му засвидетелства любовта си, лошо подучена от Ошун…

— Какво я е подучила? — прекъсна я Гая.

— Ошун я уверила, че любимото ястие на Шанго е супа от уши, но не е истина. Затова Оба никога не й простила. Сега трябва да ходи непрекъснато с кърпа, превързана на главата.

— А тази Оя тъжна ли е, или весела? — попита Гая, опитвайки се да възстанови нишката на разговора.

Знахарката я изгледа с изражение, което се люшкаше от съжаление до недоверие. После се обърна към кръщелницата си и погледът й бе толкова красноречив, че дори Гая я разбра. Сякаш питаше: кого си ми довела, по дяволите, момиче?

— Обясни й по-подробно, лельо — настоя Лиса. — Виждаш колко е объркана, горката.

Старата жена въздъхна, почти примирена.

— Оя е над тези неща, момиче. Не мисля, че се чувства тъжна, нито весела, по-скоро… угаснала; понякога може да се озлоби, но само ако я нападнеш или я обидиш. През повечето време не я интересува какво чувстват другите към нея.

— Защо?

— Защото живите сме й безразлични. Тя царува в гробищата и е господарка на бурята — спря се за миг да огледа лицето на Гая. — Сред мъртвите Оя е като сред роднини; а сега, за нещастие, се е събрала с Ошун тъжната. Така си и ти: измъчвана от страст по един мъртвец. И този мъртвец не те оставя на мира… Трябва да си направиш очистване на леглото.

— На леглото ли? — изненада се Гая. — Очистването не се ли прави с билки?

— Може да ти прозвучи странно — съгласи се жената, — но това казват светците: за да се отървеш от този мъртвец, трябва да си намериш някой жив човек… някой много специален, толкова специален, че не разбирам хубаво какво ми казва obi 5 5 Оби — система за гадаене с кокосови орехи, дава отговори „да“ или „не“ — Б.пр. . Само знам, че е човек, свързан с Инле.

— Кой е това?

— Друг съпруг на Ошун.

— И той ли е воин?

— Инле е лечител и рибар.

— Имаш късмет, миличка — прошепна Лиса.

— Защо?

— Защото е разкошен.

— Ами?

— Толкова е красив, че друга ориша се опитала да го открадне от Ошун — добави знахарката.

Думата „ориша“ я накара да дойде на себе си. Какво я интересуваше, че някой светец изглежда по-хубав или по-грозен? Няма да излиза с него я!

— Този Инле може ли да ми помогне? — попита тя иронично старата жена.

— Той или някой, свързан с него; не съм сигурна — жената се поколеба малко, преди да добави. — Инле не обича кокос и не разбирам добре какво ми казва. Но ще говоря с Елегуа, той е моят патрон.

— Какво?

— Нейният ориша хранител — подсказа Лиса.

Старата жена хвърли черупките на земята.

— Този жив човек ще дойде ли при нея? — погледна разположението на кокосовите черупки. — Не.

Отново хвърли черупките.

— Момичето ли трябва да го намери? — и като видя как се подредиха, прошепна на себе си — Човек не пита за неща, които знае.

Пак хвърли.

— В този град ли да го дири?

Същият отговор.

Знахарката продължи да разпитва оракула, което изискваше умения за дедукция, достойни за легендарния наемател от „Бейкър стрийт“. След пет минути ръката й покри черупките.

— Има едно място, където се яде — съобщи, наблюдавайки втренчено Тая. — Трябва да идеш там и да седнеш да чакаш. Спасителят ти ще те намери на това място.

— Как се казва мястото?

— Това е твоя грижа — остана загледана в празното пространство, сякаш се опитваше да чуе по-добре. — Името е особено. Или чуждестранно. Не знам… Нещо, дето не е тукашно.

— Има много ресторанти и кафенета със странни имена. Не може ли да сте по-точна?

Жената въздъхна и отново хвърли черупките, разпитвайки при всяко хвърляне за различна част от града.

— Търси из Ел Ведадо 6 6 Ел Ведадо е центърът и живописен район на Хавана, Куба. На изток граничи с Централна Хавана, а на запад — с квартал Мирамар. Главната улица е Улица 23, известна като „Ла Рампа“. Северният край на района е вълноломът, известен като „Малекон“, популярно място за социални събирания в града. — Б.пр. — каза накрая.

Въпреки първоначалния скептицизъм, точността, с която прорицателката описа връзката й с мъртвия, я заведе до онзи ъгъл… без много надежди, разбира се; и не защото се съмняваше в изключителното й ясновидство, а защото беше сигурна, че няма да й позволят да влезе на място, запазено само за туристи и дипломати.