Даина Чавиано - Игрален дом

— Моля те, Лиса, не ми е до този спор.

— Говориш наизуст.

— Достатъчно ми е това, което знам — каза Гая и тонът й се извиси като вълна, която предвещава буря. — Достатъчно проблеми си имам в живота! Не искам да ме объркваш още повече.

— Независимо дали ти харесва, това са нашите божества.

— И страшно суеверие!

— Някой ден ще си изкараш ангелите, задето си непочтителна.

— Извинявай, но знаеш какво мисля.

— Въпросът е, че не може да продължаваш така. Иначе ще свършиш като възлюбения си мъчител: в гроба… Да идем леля Рита да те прегледа.

— Но, Лиса, дори не съм сигурна, че Бог съществува. Как да повярвам в няколко богове?

— Идваш с мен, и край — отсече приятелката й. — Нищо няма да загубиш, а може да спечелиш много.

Убедена, че Лиса няма да я остави на мира, докато не постигне своето, реши да й угоди.

— Говорила ли си с леля си за мен?

— Нека ти обясня нещо, преди да продължа. Рита не ми е леля, ами кръстница по религия — и добави тихо. — Направиха ми сантерийско кръщение.

Гая отвори уста, но не успя да продума.

— Не ме гледай така — скара й се приятелката й.

— Не мога да повярвам.

— Не ставай глупава, миличка. Тук всички са тръгнали към хълма.

Гая се забави няколко секунди, докато осмисли значението на фразата.

— Тогава защо я наричаш леля Рита?

Лиса вдигна рамене.

— Всички й викат така.

— Тя знае ли за моя проблем?

— Естествено, че не! Мислиш ли, че споделям с всички твоите неща? Освен това няма нужда някой да й казва. Има си свои начини да разбере истината.

И затова сега се намираше на кръстопът: защото оракулът беше проговорил чрез устата на леля Рита, сантера 4 4 Сантера — жена, която е преминала инициацията, позната като „Кариоча“ в религията сантерия, където нейният светец покровител е коронован над главата й. Сантерата е жрица на оришата, коронован над главата й. — Б.пр. с галисийски корен, която живееше в Гуанабакоа.

Три дни преди това, седнала на рогозката, която заемаше половината стая, възрастната жена няколко пъти беше хвърлила четирите парченца от кокосова черупка, почти сиви от употреба, прошепвайки оби аре преди всяко хвърляне, и на всеки въпрос боговете бяха дали един отговор. Накрая успя да обобщи положението на Гая по такъв начин, че накара дори кръщелницата си да се прекръсти.

— Елегуа казва, че трябва да сложиш мед в някой ъгъл в дома си — жената говореше с обърнати очи и изяждаше букви. — Иначе няма да може да ти помогне.

— Елегуа? — повтори Гая.

— Това е оришата, който отваря и затваря пътищата — обясни възрастната жена. — Ти самичка си затворила пътя, защото носиш призрака на мъртвец и не правиш нищо, за да се отървеш от него. Това не ти позволява да живееш.

Гая погледна Лиса, чието изражение беше най-голямото доказателство, че не е разказала нищо на жената.

Последва безкрайна поредица от въпроси, на които черупките отговаряха с „да“ или с „не“ на почти бинарен език, при което ставаха нужни още разпитвания. Водена от всеки отговор, жената формулираше нови въпроси, докато не намери причини и решения.

— Ти вървиш за ръка с Ойя и Ошун — й рече старицата и като забеляза погледа на Гая, обясни: — Ошун Ауе, онази, която оплаква умрелия, онази, която вече не прилича на себе си.

— Защо вече не прилича на себе си? — се осмели да попита Гая.

— Защото не е старата Ошун, оставила е игрите си с мъжете.

— Ошун като Венера ли е?

Лиса сръчка с лакът приятелката си, за да млъкне. Прорицателката за миг напусна транса си и се вторачи подозрително в нея.

— Слушай, момиче, ти чуваш ли нещо от това?

— Лельо — намеси се Лиса, — приятелката ми иска да разбере, но трябва да й обясниш по-хубаво, защото тя нищо не знае.

— Защо не каза по-рано, миличка? Виж сега — прочисти гърлото си, за да се концентрира. — Да започнем с Ошун, която ни води в любовта…

— Но вие казахте, че плаче за починал човек.

— Остави ме да се доизкажа! Като всеки уважаван ориша, Ошун има много пътища: може да бъде Ошун Аня, която полудява от барабаните; Ошун Йейе Моро, която винаги се весели; Ошун Фумике, която се умилява от децата… Но тази, която виждам до теб, е Ошун Ауе, тъжната, нея дори Шанго не може да я развесели.

— Шанго е бог на войната, нали? — позволи си да попита Гая, като си спомни смътно една легенда.

— Да. Той е оришата на гръмотевиците и на мъжеството, винаги е облечен в червено — вдигна очи, за да я погледне. — Ти също си водена от Оя, която е друга негова жена…