Даина Чавиано - Игрален дом

— Колко сме закъснели — възкликна, поглеждайки часовника си. — Трябва да побързаме.

— Защо?

— Подготвил съм ти изненада — каза той и тръгна редом с нея. — Сестра ми току-що се сдобри с мъжа си и иска да организира празненство — усмихна се той. — Днес ще се запознаеш с родителите ми.

Колата ги чакаше от другата страна на парка, зад фонтана.

„Това е някакъв трик“, помисли си Тая.

Прекосиха улиците на Ел Ведадо, като тя не преставаше да премисля най-добрия начин да изтръгне някаква информация от него.

— А уроците? — попита накрая.

— Уроците ли?

— Да. Приключихме ли?

— Засега.

Сякаш обяви въпроса за приключен, но тя не беше склонна да се остави да бъде победена.

— Поне ще ми кажеш ли кои бяха…?

Ери спря колата до тротоара.

— Гая, признавам си, че много ми харесваш. Толкова ми харесваш, че няма да се дразня от въпросите ти, но те предупреждавам, че отсега нататък напълно ще ги пренебрегвам. Така че по-добре не настоявай.

Искаше й се да слезе на момента, да извика, че вече й се повдига от толкова тайни, да му каже да се махне завинаги от живота й, но желанията й, изглежда, бяха приковани за волята на този човек. Не отвори уста, докато не спряха отново, няколко пресечки по-нататък, пред къщата; същата от нощните игри, сега с безупречни градини, с подравнена морава, елегантно оформени в причудливи форми храсти край пътеки, които не водеха до никъде. Място в идеален ред, чисто, подредено, без сянка от руини или хаос, под ослепителната светлина на обедното слънце.

Две изсвирвания на клаксон предупредиха обитателите. Ошун се показа първа, помаха с ръка и се обърна, за да предупреди хората вътре. Докато прекосяваха градината, чу детски смехове, звук от чиния, падаща на пода, неясни гласове. Дали Ери е използвал къщата на родителите си за своите забавни игри? Не си направи труда да проучва. Знаеше, че всеки опит да научи истината щеше да бъде блокиран неведнъж. Въпреки честите си посещения в къщата, продължаваше да се намира на същото ниво на незнание, както в началото на своето духовно пътуване, и си помисли, че никога няма да научи много, дори да преследва обитателите на къщата с въпроси.

По-добре така. По-добре да признае ограниченията си. Не искаше да бъде като онези туристи, които, след като посетят няколко пъти плажовете на острова й, си мислеха, че знаят всичко за него, и смятаха, че разбират какво става. Колко са заблудени! Че самите жители на острова едва разбираха…

Отклониха се към растителния лабиринт, когато вратата вече оставаше на двайсетина крачки. Сега трябваше да вървят по лъкатушещия път, който обикаляше къщата, превръщайки я в център на онази кабалистична игра. Точно на един завой се издигаше памуково дърво, заобиколено от храсти, които скриваха къщата от поглед. Когато стигнаха там, мъжът вдигна полата й и свали бельото й. Тя поиска да вдигне парчето плат, но той вкара пръст между бедрата й и я принуди да го следва. Почувства, че неудържимо се овлажнява. Подчини се без съпротива, въпреки че не беше сигурна дали лудорията на любовника й ще свърши в края на лабиринта.

При всички положения се остави да бъде направлявана от онзи пръст, който я водеше като нишка на Ариадна, изпълнена с удоволствие в свежестта на бриза, който минаваше през полуотворените й уста. Полъхът на зефира стигна до яйчниците й, насищайки ги с аромат на рози.

Опита се да се успокои, като си мислеше, че щом е могла да живее толкова години в затворено феодално имение, ще се приспособи и към този експеримент. Съпротивата, за момента, трябваше да бъде тайна. Нали на това я бяха научили? В родината й правилата на играта бяха такива: прикривай, лъжи, преструвай се… За това не можеше да се направи нищо. Най-добре щеше да бъде да се преструва и да следва течението на цялата тази лудост. В края на краищата Куба беше също един огромен игрален дом, където нямаше смисъл да пита, защото никога нямаше да получи истинския отговор.

Корал Гейбълс, 1996 г.

Жорж Батай — френски философ и писател, чиито произведения са изпълнени със саморазрушителна еротика, с кощунствени видения с изкушенията на злото. — Б.пр.

Хуана Инес де ла Крус — Сор Хуана Инес де ла Крус, или Сестра Хуана (12 ноември 1648/1651 — 17 април 1695) е поетеса, философ, математик и мистик, предшественик на борбата за правата на жените. — Б.пр.

Iyalocha — кръстница според афрокубинската традиция. — Б.пр.