Даина Чавиано - Игрален дом

Неразбираеми гласове се впуснаха да дават обяснения, докато мъжът не направи жест. Положиха я по гръб, за да я вържат за окови, вградени в стената. Гая заподозря, че покорността й ще бъде проверката, от която той се нуждаеше, за да прекрати този цикъл измислици. Затова, когато някой започна да покрива венериния й хълм с пяна, страхът вече беше отстъпил някъде надалеч. Освен това четката предизвикваше у нея приятен гъдел: плъзгаше се ледено върху накъдрения й хълм и няколко косъмчета проникнаха между устните й, насищайки я с ментолово усещане. След това дойде ред на бръснача, който я обръсна близо до бедрата, оставяйки само една тънка ивица косми по продължението на отвора. Някой погали гърдите й, но тя обръщаше внимание само на все по-отчетливата наслада на хълма си, докато наточеното острие жънеше нощните й посеви. Процедурата завърши с кърпа, напоена с вода, която отнесе всяка следа от пяна. В бледолилавия полуздрач вагината й заблестя гола като извънземно цвете.

Любовникът й беше наблюдавал сцената, без да продума. След това опипа нежно цветчетата на онова цвете, разтваряйки ги, за да се намаже с меда, който се стичаше от тях. За момент изглеждаше, че ще помогне на пленницата, когато охлаби оковите, които я държаха. Напразна илюзия. Принуди я да коленичи във ваната с гръб към крана, който се виеше заплашително като шията на разгонен звяр. Той самият отново я окова в поза на разпъната на кръст. Втори тласък я принуди да се наведе още повече, излагайки задника си на камшичните удари, които заваляха върху нея. При първия вик запушиха устата й. Някой донесе чифт клещи: гладни пирани ухапаха гърдите й. Този път болката беше прекалено истинска. Престана да мисли за тайни наркотици и за хипнотични отвари. Вече не се съмняваше в преживяванията си: церемонията в криптата, сините струи на Инле, оргията в подножието на памуковото дърво…

Когато палачът й се умори да я наказва, показа изпъкналата си мъжественост пред лицето й, мокро от сълзи. С един замах й изтръгна намордника и тя го зализа, благодарна, че камшичните удари бяха спрели. Други ръце погалиха синините по задника й, но следите от мъчението още бяха пресни и допирът беше като изгаряне.

— Горкичката — чу глас зад гърба си и изведнъж тръбата проникна в нея.

Гая нададе вик, заглушен от плътта, която нападаше устата й. Зад стените се чуха ръкопляскания и възторжени викове. Топлината се разпростря по тръбата, която изпълваше вътрешността й, превръщайки чифтосването в болезнено съвкупление. Помъчи се да се отскубне, но беше невъзможно да избяга. Изнасилването свърши едва когато мощен гейзер избухна от крана.

Агонията й изостри удоволствието на всички; особено на любовника й. Наложи се да си послужи с език, за да възпре тласъците му. Като храна за богове, като златен дъжд в търсене на митологична утроба, така се разля амброзията в устата й.

Тя пи от извора, който й предлагаше този еликсир с вкус на мъх, едновременно сладък и горчив — съвършена и свещена свежест, — само че гърлото й нямаше капацитета да погълне струята и беше на път да се задави, но той я освободи от изтезанието.

Пороят я удари право в лицето, плъзна се между гърдите й и покри бедрата й. Беше синьо семе. Гая вдигна очи, за да види любовника си, и истината я повали със същата необузданост на пороя, който струеше безспир: Инле и Ери бяха един и същ човек.

Предпочете да отиде половин час по-рано. Така щеше да има време да разсъждава в своето кътче, защитена от ветрилото от растения, което обграждаше пейката в парка. Носеше със себе си книгата, която същата вечер щеше да върне на леля Рита. За няколко седмици беше наизустила легендите за съществата, които се преследваха из страниците й: създания от мъгляв и тревожно близък род, със своите истории за страсти и измами. Не много по-различно от онова, което беше преживяла през последните месеци. Докато чакаше, отвори книгата, за да си припомни няколко пасажа.

Инле бил господар на реките и рибите. Красотата му била толкова голяма, че Йемая, оришата, владетелка на морето, го похитила и го отвела на дъното на огромната си страна. Там го любила с цялата страст на своя темперамент — променлив като приливите и отливите, докато накрая — разкаяна, или може би отегчена от услугите му, го освободила. Инле обичал да се облича в синьо и жълто — последното под влияние на Ошун, с която го свързвала специална обич. Най-показателно беше другото име, под което беше известен оришата лечител: Еринле. На това място четивото беше придобило за нея специален интерес, защото Еринле беше комбинацията от две имена, които й бяха до болка познати. Или по-скоро бяха сбор: Ери + Инле = Еринле.