Даина Чавиано - Игрален дом

Сякаш се намираха в центъра на нищото, сред абсолютна тъмнина, която заплашваше да ги погълне; мрак, раздиран единствено от флуоресциращия сноп, рисуващ картината на корабокрушение. И докато изследваха останките му, стените отстъпваха назад с вопли и скърцане, предсказвайки смърт.

— Знаеш ли какво се говори тук? — прошепна той и гласът му се разля в ехо.

— Не.

— Че тази къща е омагьосана.

— От кого?

— От джуджета чичирику. Онези призраци, които…

— Знам какво представляват.

Ери се спря, сякаш се колебаеше по кой път да поеме. Когато отново тръгна, каза тихо:

— Чувал съм, че живеят в един таен извор наблизо.

Гая разбра, че навлизаха по-навътре в тази сграда с абсурдна архитектура. Сети се за Дедал, уловен в собственото си творение, който се опитва да избяга с онези чудни крила, причинили смъртта на сина му; но тя дори не разполагаше със средството на Икар. Разпозна страха си, но също така своето почти нездраво любопитство, страстта към тази обстановка, където инстинктът приемаше всяко желание… В какво я бяха превърнали?

Ери спря пред една затворена врата, угаси фенера и мракът около тях се сгъсти. Гая се приближи към него. Никога не се беше чувствала много комфортно на тъмно, а мисълта, че се намира в омагьосана къща, не помагаше, за да се успокои. Усети дишането на мъжа, който се залепваше за нея, притискайки я до стената; широкото му тяло, което сякаш нарастваше в тъмнината; коляното между бедрата си, което се търкаше напористо по дрехите… Възбудата я накара да забрави за малко страха си. Чу шума на раздиращ се плат и след това усети езика, който ближеше гърдите й. В нея изригна адът: пламък, който се надигна в корема и я обзе отвътре. До нея достигна миризмата му; уникално ухание, което рисуваше образи в паметта й: загорели рамене, мускули, стегнати като въжета, влажни за ласка устни… Вдиша полудяла врата му, около ушите, косите. Това беше есенцията на човешкия род.

Внезапно се вцепени. Миниатюрни пръсти докоснаха глезените й, изкатериха се до бедрата, а след това — по-нагоре. Ери я обърна и вдигна полата й, принуждавайки я да разтвори крака. Със сила, несвойствена за ръста си, ръчичките й свалиха бельото и започнаха да я опипват. Похотливите докосвания предизвикаха у нея непоносима наслада, принудила я да се подпре върху гръдта, която я крепеше. Отпусна се, вярвайки, че изживява някакъв мираж, плод на хипнотични трикове или някакъв подобен фокус. Лек натиск я принуди да коленичи. В началото оказа слаба съпротива; не й беше приятна идеята да се отдалечи от закрилата, която й осигуряваше тялото на мъжа. Но накрая отстъпи пред същия импулс, който винаги сломяваше защитите й, когато желанието вземаше връх над нея. В миг няколко ръце изникнаха от нищото, за да започнат да я опипват лудо.

— Ери? — извика го, когато той се отдели, оставяйки я на произвола на онези невидими същества. Вече не й беше толкова приятно. Хладината на пръстите им й напомняше кожа на земноводни. — Ери?

Накрая свалиха малкото дрехи, които й оставаха. Опита се да се изправи, но множеството я принуди да остане на колене. Дърпаха я, сграбчвайки я със закривени пръсти, които се забиваха на стратегически места. Скоро я принудиха да се подпре на ръцете си. Сега вече можеше да усети допира на телцата им и на зрелите им органи, които се плъзгаха по всеки сантиметър от кожата й, като я обръщаха и мачкаха дръзко. Опипваха гърдите й с лакомия на деца, а някои се осмелиха да ги сучат, сякаш очакваха от тях да текне мляко. Други плъзнаха пръстите си по задника й, предизвиквайки у нея наелектризиращ гъдел, който успя да я отпусне, преди да я накажат с плесници, накарали я да подскочи. Гигантски пера като ветрила с ангелски блясък, който фосфоресцираше в мрака, галеха напрегнатите й и сълзящи отверстия.

Загуби представа колко време продължи това разюздано опипване. Когато вече си мислеше, че проверката е приключила, съществата събраха решителност. Редуваха се да я яздят, шибайки задника и бедрата й с фини камшици, които след това размахваха заплашително пред входа на вагината й. Видя се принудена да лиже и да смуче, докато беше яздена като кобила, която дърпаха за косата като юзда. Известно време се забавляваха с нея, като я лижеха, клатеха и я щипеха, докато не им омръзна. След това започна играта на проникванията.

На какви норми щеше да се подчинява сега, след като напълно изгуби здравия си разум? Защото сигурно беше луда. Или уловена в някакво непознато измерение. Вече не можеше да се ориентира в онази неясна територия, която отново я поглъщаше при най-малката провокация. Магията надделяваше, въпреки усилията й да се освободи от нея.