Даина Чавиано - Игрален дом

Къщата отново беше обвита в празничните си илюзорни одежди. Нищо в обстановката не напомняше за опустошенията, нанесени от времето или социалните урагани. Гая не можеше да повярва. Тези опалови нарове, същите отломки, които любовникът й бе показал, ли бяха? И къде бяха разрушените корнизи, умиращите рисунки на плочките и влагата, натрупана в стените?

За капак Ери отново го нямаше. Усети някаква загадка във вечния му стремеж да изчезва в къщата. Въпреки че нямаше търпение за гатанки, си постави за цел да го намери. Поне имаше някаква светлина. Отражението на свещниците превръщаше света в прерия от зеленина, окъпана от онази призрачна светлина на театралните сцени.

Намери роклята си в един ъгъл и я опипа с недоверие, очаквайки да се възпали като жив бял дроб или да скочи, за да я обвие, но платът остана да лежи в ръцете й с декадентска слабост. Облече я бързешком, страхувайки се, че ще я изненадат. Стаите трептяха безсънни, почти живи, и може би това беше къщата: някакво същество, оживяващо при обстоятелства, които все още трябваше да определи.

Направи няколко крачки на сляпо, тъй като й се струваше, че в която и посока да поеме, резултатът нямаше да е много различен. Преображенията на дома бяха нескончаеми. Беше чувала за много лабиринти, погълнати от времето, от най-известните — в Крит и Египет — до не толкова забележителните — като етруския в Клузиум или онзи на остров Лемнос със сто и петдесет колони, които дори дете можеше да помести — но никога не беше чувала да се говори за лабиринт, който се променя за една нощ, като мираж с менящи се декори. Подобна лудост, каза си тя, трябва да е творение на тропиците. Това свойство на вечен маскарад беше уникален атрибут на къщата. Като всичко останало на острова й.

Видя маскирана фигура в противоположния край на коридора. Имаше нещо застрашително в силуета й, нещо, което също се усещаше във въздуха. В продължение на няколко секунди се наблюдаваха от разстояние, докато непознатият не направи крачка и не беше осветен от светлината на една отворена стая. На Гая й се стори исполин, но може би беше илюзия, предизвикана от сянката му. Не умува много. Хукна да бяга през салоните, които си оспорваха тайните на двойствеността: сянка, светлина… ден, нощ… Но беше като кошмар. Колкото и да бягаше, всеки път, когато поглеждаше назад, виждаше силуета да се движи с отмерена и величествена стъпка. Как беше възможно да не може да го изгуби от поглед, след като тя почти летеше?

Стигна до един двор, приспан от ромона на множество фонтани. След като го прекоси, отвори една от вратите, които го заобикаляха. Безброй завеси покриваха прозорците на обширен коридор в приглушена бледолилава светлина — като слънцето на друга планета. Стори й се, че потъва във филм на Кокто. Врати и още врати, и същата светлина като в сънищата, която придаваше заплашителен вид на всеки предмет. Най-накрая видя проблясък под една цепнатина. Полуздрачът се отдръпна. Сребриста светлина ближеше краката й. Почувства се привлечена към нея като нощна пеперуда — от аурата на някоя газена лампа, но инстинктът й я предупреди. Допря ухо до дървото в очакване да чуе смехове на призраци, дъха на някакво обсебване, музиката на някоя обладана от демони арфа… Тишина. След безкрайно чакане бутна мандалото.

Веднага разпозна стаята. Беше същото място, където Ошун я беше съблазнила по настояване на Инле. До лампата някой беше оставил поднос, отрупан с плодове. Когато го видя, се почувства прималяла от глад. Започна да бели мангото, като се капеше със сока, който се стичаше от брадичката й; излапа лакомо аноните 18 18 Анона, сирсак или захарна ябълка (Annona squamosa) е американско тропическо дърво, познато още като захарна ябълка. Захарната ябълка е зелен, пъпчив плод, наподобяващ връзка от миниатюрни банани. Кората му е дебела и бяла отвътре, криеща десетки сочни скилидки във вътрешността, които са с вкус на сладко мляко и имат по една костилка. — Б.пр. , като плюеше черните семки, които се криеха в белоснежния плод; свали кората на портокалите и задъвка люспите, докато ги изцеди докрай; обели бананите с пурпурночервена кора, от онзи вид, който едно време изобилстваше в южната зона на страната; и захапа хрупкавата маса на кастилските пъпеши, толкова вкусни, поръсени със захар.

След като се насити, си даде сметка за окаяния си вид; не само тялото й, косите й също бяха покрити с прах, шума и други неопределими зловония. Огледа стаята — балкона, банята, гардероба, — докато не установи, че е сама. Тогава намери сили да се изкъпе.