Том Перротта - Останалите

Той проучи изображението.

— Мислех си, че това е слънцето.

— Грейпфрут е.

— Опа.

Очите ѝ се плъзнаха по бара, където се бе струпала празнуваща тълпа от случайни посетители, които чакаха да се освободят маси. Кевин не можеше да разбере защо всички изглеждат толкова весели. Той мразеше да убива време на празен стомах, без да знае кога управителят ще се появи и ще извика името му.

— Сигурно е било трудно да направиш резервация — каза тя. — За осем часа и всичко друго.

— Просто уцелих момента — сви рамене Кевин, сякаш не беше нищо особено. — Някой се беше отказал точно преди да звънна.

Това не беше съвсем вярно — той трябваше да помоли за услуга доставчика на вино на ресторанта, който бе започнал като търговец за „Пейтриът Ликърс“ — но реши да запази тази информация за себе си. Имаше много жени, които щяха да са впечатлени от способността му да дърпа конците, но той бе сигурен, че Нора не е от тях.

— Явно си късметлия — каза му тя.

— Точно така. — Кевин наклони чашата в нейна посока, предлагайки тост, без да настоява. — Честит Свети Валентин!

Тя повтори жеста му.

— И на теб!

— Изглеждаш прекрасно — каза той не за първи път тази вечер.

Нора се усмихна неуверено и отвори менюто. Той можеше да види, че ѝ коства усилия да е там, да е изложена по този начин, да разкрие пред целия град малката им тайна. Но го беше направила — беше го направила заради него — и само това беше важно.

Трябваше да благодари на Ейми. Без нейното окуражаване никога не би повдигнал въпроса, не би имал куража да изтика Нора от зоната ѝ на комфорт.

— Не искам да я притискам — беше казал. — Тя е доста крехка.

— Тя може да оцелява — напомни му Ейми. — Обзалагам се, че е доста по-корава, отколкото мислиш.

Кевин знаеше, че е в несигурна позиция да приема съвети за връзката си от тийнейджърка — всъщност напуснала училище гимназистка — но беше опознал Ейми доста по-добре през последните две седмици и започваше да я приема повече като приятел и равен, отколкото като една от съученичките на дъщеря си. За човек, който бе взел доста лоши решения през живота си, тя всъщност беше доста прозорлива по отношение на другите хора и онова, което ги движеше.

Първоначално беше неловко, когато двамата оставаха сами в къщата, след като Джил тръгнеше за училище, но го преодоляха доста бързо. Помогна им това, че Ейми се държеше изрядно, слизаше по стълбите напълно облечена и разсъбудена, вече не приличаше на сънлива Лолита в потниче. Беше любезна, приветлива и изненадващо лесен събеседник. Разказа му за новата си работа — очевидно сервитьорството беше доста по-трудно, отколкото бе смятала — и задаваше доста въпроси за неговата. Обсъждаха актуалните събития, музика и спорт — тя беше голям фен на НБА — и гледаха смешни клипове в Ютюб. Ейми беше любопитна и за личния му живот.

— Как е приятелката ти? — питаше го почти всяка сутрин. — Сериозно ли е?

Известно време Кевин отговаряше само с „Добре е“ и сменяше темата, за да ѝ даде да разбере, че не ѝ влиза в работата, но Ейми отказваше да схване намека. Една сутрин миналата седмица, без да взема съзнателно решение, той даде честен отговор.

— Нещо не е наред — каза. — Харесвам я много, но мисля, че се изчерпваме.

Разказа ѝ цялата история без оскъдните сексуални подробности — парада, танците, импулсивното пътуване до Флорида, рутината, в която бяха изпаднали, когато се върнаха у дома, усещането му, че тя го отблъсква, че той не е добре дошъл в живота ѝ.

— Опитвам се да я опозная, но тя просто млъква. Объркващо е.

— Но искаш да останете заедно?

— Не и ако ще продължава така.

— А как искаш да бъде?

— Просто искам нормална връзка. Толкова нормална, колкото би понесла в момента. Да излизаме от време на време, да ходим на кино или нещо друго. Може би с приятели, така че да не сме само двамата. Бих искал да можем да провеждаме истински разговори, не да се тревожа непрекъснато, че съм казал нещо грешно.

— Тя знае ли това?

— Така мисля. Не виждам как би могла да не го знае.

Ейми го изучава няколко секунди с притиснат към бузата език.

— Твърде си любезен — каза тя. — Трябва да ѝ кажеш какво искаш.

— Опитвам. Но когато ѝ кажа да излезем, тя просто отказва, предпочитала да остане у дома.

— Не ѝ давай избор. Просто кажи: „Хей, извеждам те на вечеря. Вече направих резервация“.

— Изглежда ми малко настоятелно.

— Каква е алтернативата?

Кевин сви рамене, сякаш отговорът бе очевиден.