Рон Хаббард - Черно сътворение

Понеже се движи с много, много по-голяма скорост от светлината, визуалният образ на пречката не може да стигне навреме и корабът трябва да се направлява, като се следи за бъдещи сблъсъци. Виждаш през окуляра, че се сблъсква в бъдещето с някаква космическа маса, променяш курса в настоящето и избягваш сблъсъка. Животът може да контролира такива неща.

Бойните кораби имат огромни окуляри, настроени спрямо скоростта им. Но този е с ръчен окуляр и трябва да бъде настройван ръчно.

Екранът изведнъж изгасна с леко пукане. Сепнах се. Казах:

— Двигателите трябва да бъдат изолирани по някакъв начин, за да не разпръсват енергия в целия кораб!

— О, тези искри не са от двигателното помещение. Движим се толкова бързо, че улавяме твърде много фотони — това са светлинни частици от звездите. Освен това пресичаме силови гравитационни линии, които обикновено не се усещат, но при такава скорост по някакъв начин се превръщаме в електрически мотор. Натрупваме повече електрически заряд, отколкото можем да използваме или изхвърлим.

— Нали щеше да се справиш с това? — хванах го на тясно.

Той повдигна рамене. След това грейна.

— Искаш ли да видиш?

Преди да успея да се възпротивя, той се пресегна и натисна бутоните, които превърнаха черните стени в екран, който показваше космическото пространство около кораба.

Изведнъж се оказах седнал на стол и под, които бяха една платформа в открития космос.

Едва не припаднах.

Виждал съм как високоскоростна лодка минава по езеро и хвърля огромни пръски вода, а след себе си оставя разбунена, гърчеща се следа. Представете си я жълто-зелена 2 2 Цветът жълто-зелено най-много се приближава на земен език до действителния цвят, тъй като те още нямат думи (нито понятия във физиката) за свръхсветлинни явления. От преводача. и триизмерна и ще видите какво наблюдавах в момента.

Ужасяващо!

Изхвърлянето на енергията се виждаше под формата на извиващи се, ужасяващи водопади от всички страни!

Зад нас, може би на сто мили, сблъсъкът на изтерзани частици продължаваше!

— Богове! — извиках аз. — Затова ли се е взривил Влекач Две?

Той явно се любуваше на горящия ад около нас. Изминаха няколко секунди, преди да обърне внимание на думите ми.

— О, не, не — отвърна. — Не мисля, че тази е била причината. Възможно е, но е малко вероятно.

Натисна някакви бутони на малкия екран, на който преди играеше.

— Изчислявах какви са възможностите ми да скоча и с каква скорост ще падна на Блито-3. Цифрите са все още в паметта, затова ще използвам земната гравитация, за да ти покажа.

Адът около нас продължаваше да пламти и реве. Малкият екран се освети.

— Средната скорост при това пътуване е 516166166 мили в секунда. Най-голямата скорост по средата на пътуването, когато преминахме към забавяне, беше 1032885031 мили в секунда. Никак не е голяма, но все пак разстоянието е само двайсет и две светлинни години. При междугалактически пътешествия с разстояния от порядъка на милиони светлинни години скоростта става далеч по-голяма. Скоростта се определя от разстоянието, нали разбираш.

Между галактиките няма толкова много прах и фотони, тъй че ги няма всички тези електронни натрупвания, както е при движение в самите галактики, където има много енергия. Погледна ужасната помия.

— Красиво, нали? Върна се на темата.

— Както и да е, моята теория е, че Влекач Две въобще не се е взривил заради това.

Хелър натисна още няколко бутона.

— Така, значи изчислявах какъв ще бъде скока и падането ми на Блито-3 според земната гравитация. Освен това настроих и кораба на земна гравитация, тъй като той ще действа там и исках да започне да се приспособява.

Естествено, корабът има гравитационни синтезатори. Ако нямаше, при тези скорости изобщо нямаше да можем да се движим вътре в него. Ускорението ни е било 42376330 фута в секунда. За поддържането на тези скорости е необходимо такова постоянно ускорение. Тялото издържа на не повече от две или три G за определен период. В действителност, ако то е от четири до шест G за повече от шест секунди, може да се очаква ограничаване на мускулната дейност поради значително увеличаване на теглото на тялото; периферното зрение се губи; след това се губи централното зрение, падаш и изпадаш в безсъзнание, защото кръвта се изтегля от мозъка и се събира в долните части на тялото.

При нашето ускорение гравитационните синтезатори поемат много повече от това. Мисля, че Влекач Две се е взривил, защото са се повредили гравитационните синтезатори.