Рон Хаббард - Черно сътворение

Имаше точно определено място за печат!

А този безотговорен Боуч не го е отбелязал като спешно и не ми го е представил за печат, макар че отлично знае, че ако до два дни формулярът не се подпечата, в сила влиза „освен ако няма други указания“. Престъпна небрежност! По-голяма бюрократична грешка от това да оставиш място, което трябва да се подпечата, неподпечатано — здраве му кажи!

Набързо прегледах следващите шест формуляра. Да, наистина. Старият Боуч се дънеше. Знаех си, че киселият нрав някой ден ще го довърши. Тук имаше седем формуляра, които, освен ако няма други указания, заповядваха хора да бъдат хипноблокирани и изпратени на друго място. При всеки имаше добави за „преустановяване“, която можеше да бъде подпечатана! Старият глупак бе изпуснал всички до един. Скапаняк със скапаните си капаци на очите! О, има късмет, че не съм на Волтар. Щях да му ги хвърля на бюрото и високомерно да кажа: „Знаех си, че правиш грешки, Боуч. Погледни тези неподпечатани формуляри, които можеха да имат по един чудесен печат!“

Е, може би нямаше да кажа точно това. Но инцидентът доста ме развесели. Представете си старият Боуч да забрави да ми даде да подпечатам нещо! Не е за вярване!

В този момент изведнъж се сетих. Пакетът за Прад! Онзи, който съдържаше шлифера му, фалшивата идентификационна карта и подправената бележка за самоубийство. Толкова бързах онази нощ, че забравих да го дам на куриер, за да го пусне седмица след като заминем. Пакетът все още беше на пода до бюрото в кабинета ми.

Е, не можем да мислим за всичко, нали така? Малка подробност. Без значение.

Продължих с купчината документи и ги свърших.

Бях разочарован, че не ми отне много време. Не исках пак да заспивам. Бях в открито пространство, затворен в някаква кутийка, в малка стоманена клетка, без никакви занимания, освен да мисля. А в момента точно това не исках да правя.

Видях, че в часовника се е появил още един кръг. Пишеше:

Време на Блито-3, Истанбул, Турция.

Направих изчисления. Богове, имах още над двайсет и два часа в тази „бибип“ метална кутия. Ако това беше уважаващ себе си товарен кораб с двигатели за изкривяване на пространството, пътуващ около шест седмици, както му е редът, вече щях да играя на зарове, или да чета ловни книги, или дори да преглеждам записи на Домашен екран, които съм пропуснал да гледам. Този Хелър и неговия влекач! Никакви забавления! Толкова бързо се пристига, че можеш само да тръгнеш и да пристигнеш, без никакво време да пътуваш.

Изведнъж на стената светна син екран. Една камбанка привличаше вниманието към него. На нея пишеше:

Заради евентуалните грешки в орбиталните изчисления на имперския офицер, който е задал курса на пътуване, пристигането в базата е планирано за малко преди изгрев-слънце местно време.

Затова действащият командир на кораба е принуден да вземе предпазни мерки, имайки зад себе си години безценен опит, което на някои имперски офицери им липсва, и да коригира времето на пристигане, което ще стане рано вечерта.

Това значи, че последните няколко милиона мили ще ги пропътуваме с двигатели за изкривяване на пространството, за да се забавим и пристигнем рано вечерта, след смрачаване.

Това означава, че ще пристигнем 12.02 часа по-късно.

Вбесих се! Да го „бибип“ Хелър! Да направи такава глупава грешка.

Да ме държи не само още двайсет и два часа, а цели трийсет и четири в тази „бибип“ кутия.

Направо побеснях!

Ще му кажа аз на него! Ще му кажа възможно най-лошото!

Станах. Една електрическа дъга изскочи от ъгъла на масата и премина по голата ми ръка. Стъпих с крак на пода. Отнякъде изскочи заряд и ме удари по големия пръст. Посегнах да се хвана за една опорна релса и синята електрическа искра едва не ми изгори пръстите. Този „бибип“ влекач направо гъмжеше от електричество!

Някой беше оставил изолационни ръкавици и ботуши. Надянах ги.

Натиснах един комуникационен бутон.

— Пристигам при теб! — изкрещях. Гласът на Хелър:

— Заповядай. Вратите не са заключени. Време беше да го поставя на мястото му. Носехме се из пространството като луди и за какво? За да чакаме дванайсет часа, защото той е направил някаква глупава грешка. Като се движи с такава голяма скорост, корабът може да гръмне. И всичко това за нищо!

Може би защото все още бях объркан заради ефекта на „шпората“ или заради всички тези прескачащи искри, но доста се лутах, докато се ориентирам в този омагьосан кръг от ниши. Ръцете ми пострадаха, дори през изолиращите ръкавици, когато на два пъти се опрях в сребърните перила и отгоре на всичко приближих прекалено лицето си до една рамка на врата и носът ми го хвана ток.