Рон Хаббард: Черно сътворение

След което затвори вратата и изчезна. Но аз знаех, че сега отива при капитана и ще заговорничат как да ме убият. И все пак не можех да се противопоставя. Както бях с опънати до пръсване нерви, щях да съм благодарен, ако някои ме убие. Но само не с амфетамин! Не, не, за бога! Ще бъде прекалено жестоко!

До края на този ужасен, отвратителен ден, сигурно най-лошият в живота ми, само лежах и треперих. Нервите ми бяха толкова здраво опънати, че имах чувството, че ако се скъсат, ще ме повалят при обратния удар.

Треперих, треперих, докато накрая бях толкова изтощен, че повече не можех да треперя, но пак продължавах.

Дори не можех да мисля. Цялото ми внимание бе съсредоточено във физическия ад, в който бях попаднал.

Корабът плавно летеше със скорост, близка до скоростта на светлината. Нямаше как да не усетя, когато включиха двигателите минало-бъдеще. Имаше предупредителни сигнали и повиквания и на стената на кабината светна надпис:

ЗАТЕГНЕТЕ ГРАВИТАЦИОННИТЕ КОЛАНИ!

След това:

НЕ МЪРДАЙТЕ! ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ ВРЕМЕВИ ДВИГАТЕЛИ!

Да не мърдам! Де да можех да престана да мърдам, да престанат тези спазми и гърчове. Светна червена лампа:

НЕБАЛАНСИРАНИ ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИ СИНТЕЗАТОРИ

Тежестта направо ме смаза.

Изведнъж през кораба сякаш премина внушителна светкавица. Бяхме преминали светлинната бариера от 186000 мили в секунда.

Светна пурпурна лампа:

ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ АВТОМАТИЧЕН РЕЖИМ НА ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИТЕ СИНТЕЗАТОРИ

След това зелена лампа:

АВТОМАТИЧНО БАЛАНСИРАНИ ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИ СИНТЕЗАТОРИ

Този надпис изчезна, след него светна оранжева лампа:

УСКОРЯВАНЕТО Е БАЛАНСИРАНО И КОМПЕНСИРАНО МОЖЕТЕ ДА РАЗВЪРЖЕТЕ КОЛАНИТЕ МОЖЕТЕ СВОБОДНО ДА СЕ ДВИЖИТЕ ВСИЧКО Е НОРМАЛНО

Не ми трябваше разрешение да се движа свободно! И всичко изобщо не бе нормално! Гърчех се по цялото легло!

Движехме се с времеви двигатели. Корабът, тази опасна бомба, която наричаха кораб, можеше всеки момент да гръмне. На моменти се улавях, че искам да гръмне. Вече не издържах на това треперене. Все повече се изтощавах, но нервите и мускулите ми намираха отнякъде сила да треперят още и още!

Звездният часовник на стената имаше вграден циферблат, който продължаваше да отмерва волтарианското време. Минутите напредваха бавно и мъчително, сякаш времето беше спряло.

Най-накрая, след като бяха изминали двеста години, на Волтар настана полунощ. Бях изпил ужасната таблетка преди цели шестнайсет часа. Но продължавах да треперя.

Един антиманко от екипажа влезе и ми даде да пия от някаква метална туба. Досега не бях осъзнал до каква степен може да ти е пресъхнала устата.

Веднага съжалих, че пих. Може би това ще ми спаси живота, а аз не исках да живея, само това не!

Отчаяно се нуждаех от сън, тъй като бях напълно изтощен. Но не можех да заспя.

Времето на Волтар пълзеше твърде мудно, а аз ставах все по-потиснат.

След това положението ми се влоши, макар че не виждах от това по-лошо накъде. Получих сърцебиене. Виеше ми се свят и стаята започна странно да се накланя. Отначало помислих, че правим някакви необичайни маневри, след това разбрах, че причината е в мен самия.

И за капак получих убийствено главоболие.

Двигателите с изкривяване на пространството се движат много по-гладко от времевите. От време на време „минало-бъдеще“ правеха резки подскоци и всеки път главата ми сякаш щеше да се разцепи на две.

Започнах да се оправям чак на следващия ден до обяд, както показваше волтарианският часовник. Не че се чувствах добре. Но със сигурност не беше толкова зле.

От време на време при мен се отбиваше един от инженерите. Съдейки по безизразното му триъгълно лице, сякаш ме третираше като някоя машинна част, която се нуждае от настройка. Все пак ми донесе още вода и храна.

Бяха изминали трийсет и два часа и половина от началото на полета — малко след полунощ на Волтар — и аз тъкмо бях решил да опитам да поседя, когато светлините пак започнаха да святкат. Освети се яркочервен надпис:

ПОЛОВИНАТА ПЪТ Е ИЗМИНАТ КРАЙ НА УСКОРЕНИЕТО ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ ЗАБАВЯНЕ ОБЕЗОПАСЕТЕ СВОБОДНО ДВИЖЕЩИТЕ СЕ ПРЕДМЕТИ

И след това:

ЗАТЕГНЕТЕ ГРАВИТАЦИОННИТЕ КОЛАНИ

После:

НЕ МЪРДАЙТЕ!

После:

ОБРЪЩАНЕ НА ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИТЕ СИНТЕЗАТОРИ

Последва момент, в който всичко бе в състояние на безтегловност. Онова „бибип“ 1 1 Гласодиктописецът, с който първоначално е написано всичко това, гласописецът на някой си Монте Пенуел, използван за направата на достоверно копие, и моя милост, превел настоящото на езика, на който го четете, сме всички членове на Машинната лига за чистота на превода. Едно от правилата ѝ гласи: „Поради изключителната чувствителност и крехката уязвимост на машините и за да бъдат предотвратени къси съединения, задължително е роботомозъците в подобни машини, ако чуят псувни или мръсни думи, да ги заместват със звука или думата «бибип». Никоя машина, дори да я блъскат с юмрук, не може да възпроизвежда псувни и мръсотии по друг начин, освен с «бибип», и ако продължават усилията да бъде принудена да прави нещо различно от това, тя има право да се престори на повредена. Това постановление е наложително поради внедрената във всички машини мисия да опазват биологическите системи от самите тях.“ — Преводач шишенце с таблетки И. Г. Барбен и трохите на масата се понесоха свободно вън въздуха.