Рон Хаббард: Черно сътворение

Най-носле Влекач Едно бе натоварен и готов за потегляне. Естествено, аз очаквах да тръгнем без много шум, както подобава на секретна мисия по заповед на Великия съвет.

Само че какво видях, като погледнах през прозореца!

В хангара направо се сипеше народ. Строителни екипи издигаха платформи и пейки. Прииждаха камиони с храна и напитки. Микробуси стоварваха танцьорки и оркестри.

Хелър устройвате прощално парти!

В този момент намерих бутилката И. Г. Барбен и изпих земния наркотик „шпора“.

Изведнъж всичко стана красиво.

Не ми пукаше за хилядите хора, петте оркестъра и танцуващите мечки. Радвах се на фойерверките, които се издигаха до двайсет мили нагоре, а също и на двеста и петдесетте бойни кораба, които изпълниха небето. Дори бях доволен, че имаше екип на Домашен екран, който предаваше изпращането на тайната ни мисия пред около един милиард хора в Конфедерацията.

В замечтан унес гледах как един юмручен бой разцъфна в повсеместно меле. Летяха кексчета, сладкиши и бутилки искряща вода. Гонговете, сирените и топовните гърмежи на десетки кораби, аерокари и самолети се смесваха с писъци, викове, рев (на танцуващите мечки), докато двата мъжки хора, всеки от по петдесет души, не спираха да пеят „Космос, здравей“.

Дори не ми пукаше за убиеца, изпратен от Ломбар да ме следи, в случай че оплескам нещо. Освен това, нищо не бях оплескал. Това беше само едно парти!

Хелър обяви, че е време да тръгваме и се прибра в пилотската кабина. Аз най-отговорно се опитвах да затворя херметическата врата, но ръцете ми не се подчиняваха. Хелър не ме изчака. Издиша се на няколко стъпки над площадката, а аз увиснах отвън. Но някой ме натика вътре и затвори вратата.

Изведнъж еуфорията изчезна. Осъзнах какво се бе случило. Това бе най-несекретната мисия, за която някои е чувал! Трябваше да намеря Хелър и да се заема с това!

Джетеро Хелър бе седнал на ръба на пилотското място.

Все още не се бе преоблякъл след празненството. Малката му червена шапка бе килната на тила върху русата му коса. С лявата ръка леко движеше регулатора само колкото да поддържа кораба в движение.

В дясната ръка държеше микрофон. Говореше с бодрия насечен ритъм на свързочен офицер от Флота.

— Викам диспечерския отдел на междупланетните полети на Волтар. Тук е влекач „Принц Кавкалсия“ към Външния отдел. Искам разрешение за излитане. Разполагам със заповед на Великия съвет номер…

Изреди всички цифри от номера на заповедта по откритата радио вълна!

Бях станал страхотно раздразнителен и това буквално ми изпили оголените нерви.

— В името на всички богове, внимавай какво казваш! Това е секретно!

Май не ме чу. Прехвърли микрофона в лявата си ръка и ми махна нетърпеливо:

— Грис, картата ти.

Затършувах в туниката си. Изведнъж пръстите ми напипаха някакъв плик.

В тези джобове не трябва да има никакви пликове. Всичките ми документи бяха събрани в херметически чанти преди да тръгнем. Откъде пък се взе този плик? Страшно се раздразних. Това нещо ме обиждаше. Каква работа има там!

Хелър ме претършува за картата. Намери я и я пъхна в процепа.

Говорителят избълва: „Диспечерска служба по междупланетни полети, до влекач «Принц Кавкалсия» към Външния отдел, ръководен от Апаратски офицер Солтан Грис. Имате разрешение за излитане.“

От радио панела излезе копие от писменото разрешение. Хелър го пъхна под една канцеларска щипка и ми подаде картата.

Сигурно забеляза, че продължавам да седя и да гледам с недоумение плика.

— Изглеждаш зле — каза ми. Стана и разкопча здраво стегнатата яка на ризата ми. — Ще се погрижа за теб след малко. Къде е капитанът?

Не се наложи да го търси далеч. Капитанът от Антиманко стоеше в коридора и злобно гледаше Хелър. Явно не му се харесваше това, че Хелър е поел управлението на влекача, без да му каже и дума.

— Аз ще си поема кораба — каза антиманкото с неприятен глас.

— Легитимирайте се, моля — каза Хелър. Пак се подразних.

— Той е определен за капитан! — казах аз.

— Легитимирайте се, моля — повтори Хелър и протегна ръка към антиманкото.

Капитанът вероятно бе очаквал това. Измъкна няколко свитъка документи, поставени в защитни калъфи. Не бяха само неговите, а и на целия екипаж, всичко петима. Бяха много стари, нацапани и омачкани.

— Петима флотски подофицери — каза Хелър. — Капитанът, двама астропилоти и двама инженери. Инженери по двигателите „бъдеще-минало“. — Критично се вгледа в печатите и заверките. — Изглеждат истински. Но защо няма заверка от освобождаването ви от длъжност на предния кораб… преди три години? Да, толкова.