Рон Хаббард - Черно сътворение

След това:

ГОТОВНОСТ ЗА ПРЕОБРЪЩАНЕ НА СТАЯТА

Стаята се преобърна. Напълно изгубих ориентацията си. Неподвижните предмети по стените си останаха на същото място, но всичко друго се преобърна.

Светна пурпурен сигнал:

ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ АВТОМАТИЧЕН РЕЖИМ НА ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИТЕ СИНТЕЗАТОРИ

След това зелена лампа:

АВТОМАТИЧНО БАЛАНСИРАНИ ХИПЕРГРАВИТАЦИОННИ СИНТЕЗАТОРИ

Онова „бибип“ шишенце с таблетки И. Г. Барбен и стритата таблетка се върнаха на масата. Последва червен сигнал:

ПРЕОБРЪЩАНЕ НА ВРЕМЕВИТЕ ДВИГАТЕЛИ

Последва ужасно раздрусване. В кораба се разнесе някакво пронизително свистене. След това оранжев сигнал:

ЗАБАВЯНЕТО Е БАЛАНСИРАНО И КОМПЕНСИРАНО МОЖЕТЕ ДА РАЗВЪРЖЕТЕ КОЛАНИТЕ МОЖЕТЕ СВОБОДНО ДА СЕ ДВИЖИТЕ ВСИЧКО Е НОРМАЛНО

С изключение на мен.

Чувствах се като пълна развалина. Дори по-лошо. В моментите на безтегловност ми се гадеше. Мразя безтегловността. Вероятно никога няма да привикна към нея. Стават странни неща с мускулите и сърцето ти, а на моите в момента само това им липсваше.

Протегнах немощна ръка, за да сваля колана от стомаха си и открих, че нещо е блокирало закопчалката.

Пликът! Задържал се е под гравитационните колани. Удивих се как при цялото ми гърчене не се беше разместил.

Чувствах се объркан, а към това се прибави и объркването от получаването на писмото.

Кой може да ми го е пъхнал в джоба? Не си спомнях някой да ми го е давал по време на празненството. И все пак, то все някак се е появило.

Цветът му бе спешен, затова реших да го отворя веднага.

Изпадна някакъв медальон. Беше религиозен символ, звезда с пет лъча. На обратната страна на всеки от върховете имаше мънички, едва забележими инициали.

Отворих писмото. Нямаше обръщение, но имаше дата и час, които показваха, че е написано точно преди заминаването.

Ето какво пишеше:

Това е обещаното средство за контрол на екипажа. Инициалите на всеки член са написани на обратната страна на всеки връх. На всеки връх е отбелязан отпечатъкът на левия ти палец и само ти можеш да го задействаш. Всяко докосване с палец на някой от върховете ще изпрати електрически шок в мозъка на съответния член от екипажа. Това ще го парализира временно.

Ако едновременно натиснеш предната част на медальона и докоснеш върха на някой от екипажа, към него ще бъде изпратен хипноимпулс.

Това би трябвало да ме развесели. Бях в открития космос с екипаж от закоравели пирати и сигурно щеше да ми се наложи да ги парализирам или да им задам хипнотична заповед. Разбира се, че ще нося постоянно медальона, под туниката. Никой не би за подозрял. Само че просто не бях в настроение да се зарадвам на каквото и да било.

Разгледах медальона: Буквата „С“ на горния връх можеше да означава само капитан Стаб. Ще проверя имената на останалите.

Обърнах го. На лицевата страна беше нарисуван лика на бог Ахнес, на който астропилотите се молят, за да ги предпазва от неблагоприятни ситуации. След това случайно погледнах писмото от обратната страна.

Имаше бележка! Беше написана с лявата ръка, за да не се разпознае почеркът. Само че аз го познах — Ломбар Хист!

Пишеше:

Сигурно си сметнал, че с прощалното празненство саркастично ще известиш на Великия съвет, че мисията наистина е отпътувала. На косъм ти се размина. Но понеже на Земя няма как да разберат за мисията, заповедта не е пусната.

Главата ми се завърти от объркване. Ломбар е присъствал на тържеството!

Каква заповед не са пуснали?

От датата и часа ставаше ясно, че писмото е било пъхнато в джоба ми броени минути преди излитането на кораба. Но никой не е бил близо до мен! А Ломбар никога не би поверил това на екипажа. Никога…

Каква заповед?

Изведнъж разбрах за каква заповед говори. Заповедта, дадена на неизвестен човек да ме убие, ако Хелър ми се изплъзне от ръцете и оплеска всичко, като доведе мисията до успешен край.

Нима на борда има нелегален пътник?

Отново се разтреперих целия.

Разкопчах коланите. Веднага трябваше да се отърва от писмото. Домъкнах се до дезинтегратора. Посегнах към дръжката, но изскочи дълга синя искра и ме ужили.

Даже корабът ме нападаше!

Отпуснах се на една пейка и заплаках.

След около дванайсет часа се почувствах далеч по-добре, тъй като бях спал около осем часа и макар да бях потиснат, бях решил, че може и да оживея.

Около час-два просто си лежах и проклинах И. Г. Барбен, всичките фармацевтични продукти на И. Г. Барбен, всички директори на И. Г. Барбен. Дори извърших богохулство и проклех Дълбърт Джон Роксентър, действителния собственик, който скрито управляваше компанията!