Рон Хаббард - Черно сътворение

— И така — каза Хелър, — трябва поне мъничко да разбираме времето, за да го управляваме. Всъщност, идеята за контрол над времето е абсолютно непонятна за диваците. И в тяхна защита трябва да се каже, че времето наистина изглежда най-непроменливата величина. Нищо никога не може да го промени. То е най-могъщият и силен фактор във вселената. Неумолимо върви напред и напред.

Волтерианците са направили някои открития за времето и това ги е превърнало в космическа сила.

Тъкмо времето извайва вселената, освен ако не се намеси животът.

Времето определя орбитите на атомите, падането на метеоритите, въртенето на планетите и поведението на слънцата. Всичко попада в неумолимия цикъл на времето. Всъщност, нищо нямаше да съществува, ако не беше времето, което, след живота, определя движението.

Тъкмо времето казва къде ще бъде нещо в бъдещето.

За щастие, това място може да се открие. Времето има нещо, което може да се определи като странични вълни — нещо като хармонии. Можем директно да разберем какво ще образува времето до двайсет и четири часа напред в бъдещето. Математиците го правят, като изчисляват траекторията и положението на даден предмет. Но може да се разбере направо.

Протегна, ръка и измъкна една кутия от чекмеджето. Беше един от двата окуляра, които бе взел със себе си. Показа ми къде е регулаторът и ми го насочи към вратата.

Не зная какво очаквах да видя. Инструментът се държеше удобно, като малка камера. Затова реших да си направя майтап с Хелър и да го метна, че мога да работя с това нещо. Образът през прозорчето за окото бе ужасен — беше зелен и по-скоро приличаше на снимка, изкарана през принтер, с точки, отколкото на истинско изображение. И все пак вратата можеше да се различи.

Завъртях големия регулатор отстрани, без да очаквам да видя нещо друго, освен още точки. Но като че ли забелязах някаква форма. Сякаш излезе от стаята. Отместих очи от окуляра и погледнах вратата. Там нямаше никой. Пак завъртях регулатора и очертанията отново се появиха.

Ако си напрегнеш зрението и добре се оправяш с точки, образът страшно приличаш на моя гръб!

Отново завъртях копчето. Образът пак излезе. Сега, след като бях привикнал с него, фигурата изглеждаше отчаяна, някак прегърбена. Ядосах се. Нямах намерение да излизам от стаята такъв, прегърбен! Върнах му окуляра.

Погледна часовника.

— Шест минути и двайсет и четири секунди. Какво видя?

Нямаше да го оставя да печели точки. Повдигнах рамене. Но бях ядосан.

— Този уред е нужен, за да се направлява толкова бърз кораб — каза той. — Показва предварително дали ще се сблъскаш с нещо и можеш да избегнеш катастрофата. Животът може да променя нещата.

В този момент реших да променя това, че ще изляза от тази стая покрусен.

— Това не оправдава пришпорването на двигателите, за да пристигнем и да чакаме!

— А, да — каза Хелър, като си припомни за какво говорихме. — Двигателите „минало-бъдеще“.

Така, в центъра на един двигател от този тип има обикновен двигател за изкривяване на пространството, за да го подхранва и да влияе на пространството. Има и един сензор, който прилича на този окуляр, но е много голям. Той разчита къде времето предопределя положението на дадена маса. След това двигателят прави изкуствена маса, която времето неправилно разчита като притежаваща половината от теглото на една планета. Обикновената електроцентрала хвърля тази очевидна маса срещу самото време. Според схемата на времето тази маса, отявлено ГОЛЯМА, не трябва да бъде там. Времето я отхвърля. Вследствие на отхвърлянето се получава тласък. Но естествено, тласъкът е далеч по-голям, тъй като масата е изкуствена. Това позволява двигателната основа буквално да бъде изстреляна през пространството.

В кораба се усеща лека нестабилност, сякаш едва-едва подскача. Това е заради режима на работа на двигателя. Веднага щом бъде изстрелян, той праща още една фалшива информация и пак се изстрелва.

За съжаление, при толкова лек кораб, с толкова малко маса, цикълът постоянно образува натрупвания. Сензорите разчитат новите времеви координати, изкуствената маса се хвърля срещу времето, времето я отхвърля. „Бъдеще“, казва синтезаторът на маса. „Минало“, настоява времето. Това се повтаря отново и отново. И скоростта просто се стреми да нарасне до безкрайност. На практика няма триене, не се извършва истинска работа, така че се консумира малко гориво.

Корабът се движи обратно на посоката, в която е насочено ядрото в конвертора на „Минало-бъдеще“. Тъй че направляването се извършва чрез промяна на посоката на малкия вътрешен двигател.