Рон Хаббард - Черно сътворение

Но въпреки всичко се чувствах добре и се наслаждавах на искрящата вода. Като приключих с обяда, животът изглеждаше наистина хубав. Почти бяхме пристигнали, не се бяхме взривили по пътя и гравитационните синтезатори бяха издържали.

Забелязах, че Хелър е извадил всички разпечатки, които му бях дал на Волтар и още няколко книги и карти. Видях и разпечатката, в която се казваше, че Ломбар е заличил всички културни и други материали от информационния справочник за Земя.

— Проверявам какви са местните имена на тези морета — каза Хелър. — Но най-добре ти да ми ги кажеш.

Денят под нас бе ярък, почти нямаше облаци. Беше втората половина на август според местните сезони, тъй че беше някак сухо и единственият дъждец на места беше от прах.

Радвах се да разбера, че не знае всичко.

— Това море под нас — казах аз, — под източна Турция, светлосиньото, е Средиземно море. А точно над Турция е Черно море, макар че както сам виждаш, не е черно. От ляво на нас, ей там, онова с малките островчета в него, е Егейско море. А онова малкото, заключено в северозападна Турция, е Мраморно море. Градът точно в горната му част е Истанбул, известен някога като Византион, а преди това — като Константинопол.

— Ама ти наистина познаваш района.

Бях доволен да го чуя. Да, познавах го. И ако говорим с факти, макар той да разбираше от инженерство и космически полети, не знаеше и една хилядна от това, което аз знаех в моя занаят — секретни операции и шпионаж. За негово съжаление скоро щеше да го разбера.

Но не му казах тези неща.

— Точно вляво от центъра на Турция има голямо езеро. Виждаш ли го? Това е езерото Туз. Сега погледни на запад и леко на юг от него и ще видиш още едно езеро. Казва се Акшехир. На югозапад от него има още езера. Виждаш ли ги?

Хелър кимна и каза:

— Покажи ми къде е Кавказ.

Боже мой, пак подхвана тази глупава тема.

— Ей там, на изток от Черно море, има един ръкав суша, който слиза надолу и се присъединява към Турция. Това е Кавказ. Далеч на хоризонта е Каспийско море, което граничи с Кавказ на изток. Но не можеш да идеш там. Това е в комунистическа Русия. Откъм руската граница са Армения и Грузия. Но Кавказ е извън границите на Турция. Забрави за него. Опитвам се да ти покажа нещо.

— Много хубава планета — каза Хелър, без никаква връзка с темата. — Искаш да кажеш, че никой не може да ходи в Кавказ?

Реших да му задоволя любопитството.

— Слушай сега, на североизток от Турция, чак до Тихия океан, това всичко е комунистическа Русия. Там не пускат никой, нито да влиза и нито да излиза. Там са банда луди. Почти всичко се управлява от една тайна политическа организация, наречена КГБ.

— Като Апарата? — каза той.

— Да, като Апарата! Не! Искам да кажа, че не можеш да идеш там. А сега ще ми обърнеш ли внимание?

— Това е ужасно — каза той. — Толкова голяма част от планетата, а да се ръководи от тайната полиция. А планетата е толкова хубава. Защо останалата част от планетата им позволява да вършат такава лудост?

— Русия е откраднала тайната на атомното делене и представлява термоядрена сила. Трябва да се внимава с тях, защото са толкова луди, че могат да вдигнат във въздуха цялата планета.

Записваше си нещо на някакъв бележник и съвсем не в негов стил произнасяше на глас думите, които пишеше:

„Русия е луда. Управлявана от КГБ — тайна полиция, като Апарата. Може да взриви планетата с открадната термоядрена сила.“

Схванах. Най-после разполагах с вниманието му.

— А сега стига си мислил за Кавказ и ми обърни малко внимание.

— Значи горкия принц Кавкалсия е загубил и втория си дом! Руснаците са го взели!

Повиших тон.

— Погледни на запад от езерото Туз по права линия през върха на езерото Акшехир и още на около една трета от това разстояние в посока на запад. Там е Афийон. Това е белязаното място!

Е, най-после го бях откъснал от онази глупава Народна легенда 894М! Той послушно посегна към един контролен пулт и цялата местност се понесе към нас. Усетих, че пропадам и се хванах за стола.

— Охо! — възкликна Хелър, загледан в уголемената местност. — Привет, привет, привет! Изцяло прилича на Спитеос!

Всъщност, аз самият понякога съм се питал дали за това Апаратът е избрал тази база много отдавна на времето. Но казах:

— Не, не. Просто съвпадение. Казва се Афийон Карахисар.

— Какво значи това на волтариански?

Нямах намерение да му казвам истинското значение — Замък на черния опиум.

— Означава „черна крепост“. Задната скала се издига на 750 фута. Руините отгоре са остатъци от византийска крепост, издигната на мястото на предишна крепост, построена от арзавите, племе от древен народ, наречен хити.