Джим Бъчър - Летният рицар

– Но откъде накъде да не са истински? Изглеждат като истински.

Поех си дълбоко дъх, опитвайки се да потисна раздразнението си. Напоследък това не ми се удаваше лесно.

– Може да изглеждат истински на вид и при допир, но не е изключено да са просто имитации. Направени от материята на Небивалото и съживени чрез магия. Надявам се да е така.

– Защо?

– Защото в такъв случай всичко това ще означава, че на някоя фея й е станало скучно и е решила да извърти някой номер. Правят го понякога.

– Добре. А ако са истински?

– Ако са истински, значи, нещо се е объркало.

– Какво по-точно?

– Нещо сериозно. Дупки в тъканта на реалността.

– А това лошо ли е?

Погледнах го.

– Да, Били. Много лошо. Това ще означава, че наближава нещо голямо.

– Но ако…

Търпението ми се изчерпа.

– Нямам нито време, нито настроение да изнасям лекции днес. Затваряй си плювалника!

Били вдигна ръка в успокоителен жест.

– Добре, човече. Както и да е. – Той закрачи до мен през парка, като от време на време се навеждаше да вдигне някоя жаба. – Та аз... ъъъ... радвам се да те видя, Хари. С останалите се чудехме дали няма да искаш да наминеш през уикенда да се социализираме.

Аз също се наведох да вдигна една жаба и го погледнах с подозрение.

– Какво да правим?

Той ми се ухили.

– Да поиграем „Арканос“, човече. Кампанията се развива много яко.

Ролеви игри. Издадох едносричен звук. Възрастната дама с пазарската количка премина покрай нас, колелцата скърцаха и се клатушкаха.

– Сериозно, това е страхотно – не се отказваше той. – Щурмуваме крепостта на лорд Малокио, само че ще ни се наложи да го направим под прикритието на нощта, за да не разбере Съветът на истината кои виджиланти са му видели сметката. Има заклинания, демони, дракони и всичко останало. Проявяваш ли интерес?

– Звучи ми твърде подобно на работата ми.

Били изсумтя.

– Виж, Хари, знам, че цялата тази история с вампирската война те изнервя. И те скапва. Но напоследък твърде много се скатаваш в сутерена си.

– Каква вампирска война?

Били завъртя очи.

– Носят се слухове, Хари. Знам, че Червеният вампирски двор е обявил война на магьосниците, след като ти изгори дома на Бианка миналата есен. Знам, че от тогава насам са се опитали да те убият няколко пъти. Знам даже, че Белият съвет на магьосниците скоро ще се събере в града, за да реши какво да се прави.

Изгледах го навъсено.

– Какъв Бял съвет?

Той въздъхна.

– Моментът не е подходящ да се превръщаш в отшелник, Хари. Имам предвид, виж се само. Кога за последно си се бръснал? Или си вземал душ? Или си се подстригвал? Или си излизал до обществената пералня?

Повдигнах ръка и потърках наболата по лицето ми брада.

– Излизал съм. Излизал съм много пъти.

Били вдигна още една жаба.

– Кога например?

– Например когато ходих на футболен мач с теб и с „Алфа“.

Той изсумтя.

– Аха. През януари, Дрезден. А сега е юни. – Били стрелна с поглед лицето ми и се намръщи. – Хората се тревожат за теб. Искам да кажа, знам, че работиш върху някакъв проект или нещо подобно. Но този немит дивак просто не си ти.

Наведох се и вдигнах една жаба.

– Не знаеш какво говориш.

– Знам по-добре, отколкото предполагаш – каза той. – Всичко е заради Сюзан, нали? Нещо се е случило с нея предишната есен. Нещо, с което се опитваш да се справиш. Може би нещо, което са направили вампирите. Ето защо тя е напуснала града.

Затворих очи и положих усилия да не смачкам жабата в ръката си.

– Смени темата.

Били се спря на място и вирна брадичка.

– Не, Хари. По дяволите, ти изчезна от лицето на земята, почти не се появяваш в офиса си, не отговаряш на телефонните обаждания, а когато те потърсят вкъщи, често дори не отваряш вратата. Ние сме твои приятели и се тревожим за теб.

– С мен всичко е наред – казах.

– Ти си отвратителен лъжец. Говори се, че Червените струпват сили в града. И че предлагат на последователите си пълно вампирство, ако някой от тях ти види сметката.

– По дяволите! – промърморих аз.

Започваше да ме боли главата.

– Не е подходящ момент да излизаш навън сам. Дори и през деня.

– Нямам нужда от бавачка, Били.

– Хари, познавам те по-добре от доста други. Знам, че си способен на неща, които останалите хора не умеят – но това не те прави супермен. Всеки понякога има нужда от помощ.

– Не и аз. Не и сега. – Мушнах жабата в чувала и се наведох за друга. – Нямам време за това.

– О, като спомена за време... – Били извади от джоба си сгънат лист хартия и се зачете в него. – Имаш среща с клиент в три часа.