Джим Бъчър: Летният рицар

Гледах я известно време, след което казах:

– Романтичен съвет. От теб.

Тя ме стрелна с усмивка:

– Да. Каква ирония. Ще се видим някой път.

Кимнах и отвърнах:

– Довиждане, Елейн.

Тя се наведе към мен и отново ме целуна по бузата, след което се обърна и си тръгна. Гледах я как се отдалечава. И – законно или не – изобщо не споменах за нея на Съвета.

По-късно същата вечер застанах пред вратата на апартамента на Били. Отвътре се чуваха смях и музика и се разнасяше миризма на пица. Почуках и Били отвори. Всички разговори секнаха.

Влязох вътре. Дузина насинени, ранени и доволни върколаци ме гледаха от масата, отрупана с питиета, кутии от „Пица Експрес“, зарове, моливи, тефтери и мънички, високи един инч фигурки върху голям лист милиметрова хартия.

– Били – рекох аз – и всички останали, просто исках да ви кажа, че бяхте страхотни там, горе. Много по-добри, отколкото съм очаквал или съм се надявал. Трябваше да ви се доверя повече. Благодаря!

Били кимна.

– Заслужаваше си. Нали?

В стаята се разнесе утвърдително мърморене.

– Добре, тогава – кимнах аз. – Някой да ми донесе пица, кола и зарчета, но трябва да ви кажа, че ще имам нужда от мускули.

Били ме погледна и примигна.

– Какво?

– Мускули – повторих аз. – Искам големи, изпъкнали мускули и не искам да се налага да мисля много.

Лицето му грейна в усмивка.

– Джорджия, имаме ли останал някой варварин?

– Разбира се – отвърна Джорджия и отиде до бюрото.

Седнах край масата, подадоха ми пица и кола и се заслушах във възобновените разговори, мислейки си, че така е много по-приятно, отколкото да прекарам поредната вечер, затворен в лабораторията.

– Знаеш ли кое ме разочарова най-силно? – попита ме след известно време Били.

– Не, кое?

– Всички тези феи и дуели, и луди кралици, и така нататък, а никой не цитира добрия стар Били Шекспир. Нито веднъж.

Втренчих се в него и избухнах в смях. Всичките ми синини, натъртвания и рани ме боляха, но това беше честна, нормална болка – нещо, което се изцелява. Взех си зарчетата, малко листове хартия и моливи и се настаних при приятелите ми, за да се преструвам на Торг Варварина, да ям, да пия и да се веселя.

Боже господи, как този уж разумен род човешки цял е глупости и грешки! 13

13Цитат от „Сън в лятна нощ“ на Шекспир, превод Валери Петров. – Б. пр.

* * *