Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Даяна не е слаба и има нужда от повече закрила, отколкото Паството може да предложи, като се има предвид, че е омъжена за мен. Ще я защитиш ли? — Тонът и стойката на Матю бяха предизвикателни.

— Първо трябва да чуя и нея — каза Филип. Погледна ме и вдигна вежди.

— Срещнахме се случайно. Знаех, че е вещица, но връзката между нас беше неразрушима — изтъкна Матю. — Себеподобните ѝ се обърнаха срещу нея…

Ръката, която можеше да бъде объркана с лъвска лапа, се вдигна, за да нареди мълчание.

— Matthaios. — Ленивият провлачен глас на Филип подейства като бавно движещ се камшик и веднага накара Матю да млъкне. — Да разбирам ли, че и ти имаш нужда от моята закрила?

— Разбира се, че не — отрече възмутено Матю.

— Тогава млъквай и остави вещицата да говори.

С намерението да дам на бащата на Матю това, което искаше, за да можем да се отървем възможно най-бързо от изнервящото му присъствие, започнах да обмислям как по най-добър начин да му разкажа последните ни приключения. Ако започнех да репетирам наум всяка подробност, щях да се забавя много, а пък вероятността през това време Матю да експлодира, беше огромна. Поех дълбоко дъх и започнах:

— Казвам се Даяна Бишъп и родителите ми бяха много способни магьосници. Други магьосници ги убили, когато били далеч от дома си. Тогава съм била още дете. Преди да умрат, ме омагьосали. Майка ми беше ясновидка и е знаела какво ще се случи.

Филип подозрително присви очи. Разбирах предпазливостта му. И за мен още бе трудно да разбера защо двама души, които са ме обичали, са нарушили етичния кодекс на вещиците и са оковали дъщеря си в магия.

— Докато растях, бях позорът на семейството — вещица, която не може да запали свещ и да направи свястно заклинание. Обърнах гръб на рода Бишъп и постъпих в университет. — След това признание Матю се размърда притеснено на стола си. — Учих история на алхимията.

— Даяна изучава изкуството на алхимията — поправи ме Матю и ми хвърли предупредителен поглед. Но неговите заплетени полуистини нямаше да задоволят баща му.

— Аз мога да пътувам през времето. — Думите увиснаха във въздуха между нас. — Вие наричате такива хора fileuse de temps.

— О, много добре знам каква си — проточи Филип със същия ленив тон. На лицето на Матю се появи леко изненадано изражение. — Живял съм дълго, миличка, и познавам много свръхестествени същества. Ти не си нито от това време, нито от миналото, значи трябва да си от бъдещето. А Матю се е върнал заедно с теб във времето, защото не е същият човек, който беше преди осем месеца. Онзи Матю, когото аз познавах, никога не би погледнал вещица. — Вампирът пое дълбоко дъх. — Внукът ми ме предупреди, че и двамата миришете странно.

— Филип, нека ти обясня… — Ала на Матю не му бе съдено да довършва изреченията си тази вечер.

— Колкото и тревожни да са повечето аспекти на тази ситуация, радвам се да установя, че в бъдещето ще имаме разумно отношение към бръсненето. — Филип лениво почеса собствените си прилежно подрязани брада и мустаци. — Брадите значат въшки, не мъдрост.

— Казват ми, че Матю прилича на инвалид така. — Въздъхнах уморено. — Но не мога да направя магия да му порасне брада.

Филип махна с ръка при тези ми думи.

— Брада лесно ще се уреди. Ти ми разказваше за интереса си към алхимията.

— Да. Намерих една книга, която мнозина други са търсели. Запознах се с Матю, когато той дойде да я краде от мен, но не успя, защото тя вече не беше у мен. Всяко свръхестествено същество в радиус от няколко мили ме бе подгонило тогава. Трябваше да спра да работя!

Чу се звук като от потиснат смях и на челюстта на Филип запулсира един мускул. Открих, че при лъвовете никога не се знае дали се забавляват, или се канят да нападнат.

— Смятаме, че е книга за произхода ни — добави Матю. Излъчваше гордост, макар че аз съвсем случайно бях поръчала ръкописа. — Книгата сама потърси Даяна. И докато другите същества разберат какво е намерила тя, аз вече бях влюбен.

— Значи е продължило известно време. — Филип сплете пръсти пред брадичката си и подпря лакти в ръба на масата. Седеше на прост стол с четири крака, макар че до него имаше великолепен, избождащ очите трон.

— Не — казах, след като пресметнах наум. — Само две седмици. Матю не искаше да признае чувствата си, не и докато не дойдохме в Сет-Тур. Но и тук не беше безопасно. Една нощ станах от леглото, за да изляза навън. И себеподобно същество ме отвлече от градината.

Очите на Филип се стрелнаха към Матю.