Лена Валенти - Книгата на Хаде

— Кажи го пак.

— Обичам те. Об…

Целувката, в която потънаха, беше почти смъртоносна. Не можеха да си дадат повече от това, което си даваха в този момент. Калеб беше хванал лицето й.

— Всеки момент ще… — засмя се той и отново си пое дъх.

— Да. И аз…

— Нахрани се, cáraid . — Проникна в нея по-грубо. Знаеше, че приближават кулминацията.

На Айлийн й причерня пред очите, а зениците й се разшириха. Хвана го за косата и го дръпна към себе си. Потърка нос в шията му. Калеб потрепери от очакване. Тя заби кучешките си зъби в неговата плът и започна да пие. И двамата изпитаха оргазъм. Съзнанието им се отвори, споделиха мисли, потребности, мечти и желания.

Беше нощ на оргазмите. Следваха един след друг и ги извисиха до невероятни нива на удоволствието.

Калеб продължаваше да поклаща нежно задните си части, проникнал в нея. Укротяваха се взаимно с думи и сладки целувки.

— Не се затвори за мен — каза й учудено Калеб.

— Нито ти.

— Ти си луда по мен. — Повдигна едната си вежда като пират и Айлийн избухна в смях. — Не забравяй това.

— Не се надувай.

— Аз съм луд по теб, малката, и няма да го забравя.

— Значи… караниците приключиха? — попита тя и го погали по брадата.

— Не знам. Помиренията ми харесват — прошепна той и я ухапа по меката част на ухото.

Плъзна пръст между веждите й, по носа й, погали устните й и спря в палавата трапчинка на брадичката й.

— Is comb lium thu, mo ghráidh 104 104 На келтски език означава „Обичам те, любов моя“. — Б.пр. — каза той и я целуна по устните.

— Is comb lium thu glá mhor, mo ghráidh 105 105 На келтски език означава „Много те обичам, любов моя“. — Б.пр. — отговори тя и отвърна на целувката.

— Завинаги?

— Докато продължава вечността.

Когато съмна, Калеб я взе на ръце. Бяха завити само в чаршафите от леглото. Летяха заедно през светлото небе, безоблачно и синьо. Колкото по-високо се издигаха, толкова повече слънцето придаваше загар на кожата им.

Айлийн се притисна до него. Не пропускаше нищо от полета. Очите на Калеб изглеждаха много по-светли сега, на слънчева светлина.

Калеб можеше да излиза на слънце. Това беше дар от нея.

— Да, мила. Ти ми даде всичко — прошепна той в ухото й.

Айлийн се усмихна нежно.

— Къде отиваме?

— Искам да ти покажа каква ще е твоята роля в нашето общество.

— Търсил си ми работа? — Не можеше да повярва.

— Не. Просто се замислих за онова, което ми каза. — Спуснаха се към един хълм, заобиколен от потрепващи диви цветя.

Айлийн огледа учудено мястото. Беше прекрасно.

— Защо дойдохме тук?

— Тук — каза той и я прегърна, долепен за гърба й — ще бъде построено твоето училище.

— Какво?

— Представи си една красива сграда, с цветове в тон с околността. Вътре ще има множество деца, които ще искат да чуят своята нова учителка.

— Но, Калеб. — Тя се обърна и го хвана за брадичката. — Аз не мога да обучавам обикновени деца. Не, не мога. Необходими са разрешителни… Родителите могат да се усъмнят в мен. Кучешките ми зъби, цветът на очите ми… Не…

— Шшт — постави пръст върху устните й. — Не говоря за човешки деца. — Калеб се забавляваше, като гледаше обърканото й изражение. — Помниш ли, когато спомена пред мен, че ако можеше да преподаваш, би започнала от нас?

— Да.

— Ние имаме деца, Айлийн. И те имат нужда от нови ценности. Ще ти се доверим да ги обучаваш. Искам да доведа тук децата на берсерките и да се смесят с нашите.

— Калеб…

— Ти можеш да ги обучиш в нови принципи. Ти се идеалният пример за тях. Ти си смесица от двете раси. Не сме несъвместими и не е трябвало да враждуваме. Като започнеш да сплотяваш нашите деца, ти можеш да компенсираш вредата, която двата клана си причиниха взаимно. Те ще създадат ново общество, ако се вслушат в теб. Один знае, че аз бих те последвал и със затворени очи.

— Калеб, аз… не знам какво да кажа.

— Кажи да. — Погали я по бузата. — Това е проектът, който очакваше. Нека да дадем урок на боговете и на нашите истински врагове. Да им покажем, че отсега нататък сме едно цяло. Техните деца са и наши, нашата земя е и тяхна. Бъди опората на това начинание, mo ghráidh .

— Говори ли вече с дядо ми?

— Разбира се. Не бих се осмелил да предложа нещо без неговото одобрение. Каза ми, че се гордее с мен — потвърди той развълнувано.

Айлийн не можеше да повярва. Нейният проект. Нейната мечта все още съществуваше. Предлагаше й я един ванир, първичен и груб, но с огромно сърце, който я обичаше повече, отколкото си мислеше, че е възможно.