Брендон Сандерсон - Към небето

Един от помощниците заговори, достатъчно високо, за да го чуят всички присъстващи в стаята.

— Държа да ви уведомя, че съседите ви по чин са с различни тестове, така че преписването, което се наказва с изгонване, е напълно безсмислено.

Отпуснах се на седалката и в мен кипна гняв. Това бяха пълни дивотии. Да не би да бяха подготвили тест специално за мен, да бяха включили теми, за които са знаели , че съм била принудена да пропусна?

Докато кипях от яд, няколко човека станаха и тръгнаха към предната част на стаята. Нямаше начин да са приключили, нали? Единият — висок, добре сложен млад мъж с кафява кожа, къса къдрава черна коса, по чието лице се беше изписала досада — подаде на адмирала теста си. От мястото си видях, че е празен, освен името. Той ѝ показа значка — специална значка в синьо и златно. Това беше значката на пилот, сражавал се в Битката за Висина.

Деца на Първи граждани , помислих си аз. За тях бе достатъчно да се явят и да попълнят имената си и автоматично ги приемаха в пилотската школа. Днес бяха шестима, всеки получаваше шанс, който трябваше да се падне на друг, трудолюбив ученик.

Шестимата си тръгнаха един след друг и адмиралът остави непопълнените им тестове на чин до предната стена. Оценките им нямаха никакво значение. Както и моите оценки нямаха значение.

Припомних си думите на Диа. Да не би да си въобразяваш, че ще допуснат дъщерята на Преследвач да лети в ЗСД?

Въпреки това се опитах. Обзета от ярост — стисках молива толкова силно, че счупих графита и трябваше да си намеря друг — аз започнах да драскам по тъпия тест. Всеки въпрос имаше за цел да сломи волята ми. Басейни за отглеждане на водорасли. Вентилация. Канализация. Места, на които се предполагаше, че ми е мястото.

Дъщерята на страхливец. Има късмет, че не сме я хвърлили в басейните за водорасли.

Писах часове наред, чувствата се блъскаха вътре в мен. Гневът се бореше с наивните очаквания. Разочарованието се сражаваше с надеждата. Истината бе отвела на разстрел оптимизма.

14. Опишете точната процедура, ако мислите, че водораслите са замърсени от ваш колега.

Постарах се да не оставям непопълнени въпроси, но на почти две трети от тях отговорът ми се изчерпваше с „Не знам. Ще попитам човек, който знае“. Болеше ме да им отговарям, сякаш по този начин доказвах, че съм некомпетентна.

Само че нямаше начин да се предам. Най-сетне звънецът би, отбеляза края на петте часа. Отпуснах се на стола, когато един помощник изтегли теста изпод пръстите ми. Видях как се отдалечава.

Не.

Адмирал Железен юмрук се беше върнала и говореше — след като тестът беше приключил — с малка група хора в костюми и поли, Първи граждани или членове на Националното събрание. На Железен юмрук ѝ се носеше славата, че е строга, но справедлива.

Станах и се приближих до нея, бръкнах в джоба си и стиснах значката на татко. Чаках с уважение, докато учениците излизаха, за да отидат на партито след теста, където към тях щяха да се присъединят онези, които вече бяха с уредена кариера и които цял ден бяха подавали документи и бяха назначавани на съответните работни места. Онези, които се бяха явили на теста и се бяха провалили, щяха да получат насоки за други възможности през седмицата.

Тази вечер обаче всички щяха да празнуват заедно, както бъдещите пилоти, така и бъдещите портиери.

Най-сетне Железен юмрук ме погледна.

Показах ѝ значката на татко.

— Госпожо — започнах. — Като дъщеря на пилот, участвал в Битката за Висина, моля да бъда приета в пилотската школа.

Тя ме огледа от главата до петите, забеляза скъсания ръкав, мръсното лице и засъхналата по ръката ми кръв. Взе значката от ръката ми и аз притаих дъх.

— Ти да не би да си въобразяваш — заяви тя, — че ще приема значката на предател?

Сърцето ми се сви.

— Дори не би трябвало да е в теб, момиче — продължи тя. — Не е ли била унищожена, когато той катастрофира? Да не би да си откраднала чужда значка?

— Госпожо — отвърнах напрегнато. — Не е изгоряла по време на катастрофата. Той ми я даде преди да полети за последен път.

Адмирал Железен юмрук се обърна, готова да си тръгне.

— Госпожо? — повиках я аз. — Моля ви. Много ви моля да ми дадете шанс.

Тя се поколеба, реших, че обмисля, но след това се наведе и зашепна.

— Момиче, ти имаш ли някаква представа какви кошмари в обществените отношения ще предизвикаш? Ако те допусна и се окажеш страхливка като него… Няма начин да те оставя да се качиш в пилотска кабина. Радвай се, че си в тази сграда.