Чарлс Шефилд - Летен прилив

Втора смяна на работния ден току-що започваше и на Бърди Кили вече му бе ясно, че денят ще бъде лош. Новият контрольор беше може би още на половината път от Старсайд, а шефът му вече беше мрачен поради неговото пристигане.

— Как може някой, който никога не е посещавал тази система, да бъде дотам компетентен, че да контролира пътуването между Опал и Куейк? — Макс Пери погледна нещастно Бърди със светлите си очи. Бърди видя проекцията на мършавата брадичка на Пери и си помисли колко по-добре щеше да бъде за другия човек просто да се нахрани добре и да си почине ден-два.

— Трафикът на Куейк е наша работа — продължи Пери. — Вършим я от шест години. Какво знае този чужденец Ребка за нея? Нищо. В Съркъл изглежда си мислят, че тази работа е много проста и всеки идиот може да се справи на Куейк? Ние знаем значението на забраната за достъп до Куейк. Особено сега, когато летният прилив наближава. Но знаят ли го те?

Бърди слушаше оплакванията на Макс Пери и кимаше съчувствено. Едно беше сигурно: Пери беше добър човек и добросъвестен шеф, макар да си имаше своите фикс идеи. А капитан Ханс Ребка, който и да беше той, сигурно щеше да направи живота на Бърди много по-труден.

Бърди въздъхна и се отпусна назад на плетения стол. Офисът на Пери се намираше на последния етаж на най-високата постройка на Куейксайд на Опал — четириетажна експериментална сграда, построена по техническо задание на самия Пери. Бърди Кили все още се чувстваше неудобно в нея. Основите й се намираха в слоевете от тиня и плетеница от мъртви и живи корени покрай долния край на слинга чак до блудкавите води на океана на Опал. Тя се поддържаше като шамандура от една празна стая точно над повърхността и хидростатичното налягане понасяше по-голяма част от товара.

На Бърди дори такава ниска сграда не му изглеждаше сигурна. Слинговете бяха нестабилни, без твърда основа. Повечето сгради на Опал бяха една- или двуетажни. През последните шест месеца този слинг беше завързан на едно място, но с наближаването на летния прилив това ставаше много опасно. Пери беше наредил след осем дни слингът да бъде отвързан, за да се носи свободно от приливните вълни, но дали нямаше да е късно?

Комуникаторът иззвъня. Макс Пери не му обърна никакво внимание. Той се беше отпуснал на стола-люлка и гледаше към тавана. Бърди, облечен в овехтяла бяла жилетка, се наведе напред, прочете съобщението на дисплея и подсмръкна. То нямаше да подобри настроението на Макс Пери.

— Капитан Ребка е по-близо, отколкото предполагахме, сър — каза Бърди. — Всъщност преди няколко часа е напуснал Старсайд. След броени минути въздушната му кола ще бъде готова за приземяване.

— Благодаря, Бърди — Пери не помръдна. — Помоли Слинглайн да ни държат в течение.

— Слушам, коменданте — Кили знаеше, че трябва да се махне, но остана. — Преди капитан Ребка да пристигне тук, трябва да прегледате тези съобщения, сър. Колкото се може по-бързо.

Кили постави една папка върху плетената масичка между тях, отдръпна се и зачака. При настроението на Макс Пери не можеше да го накара да се разбърза.

Таванът на стаята беше прозрачен, гледаше директно към облачното както винаги небе на Опал. Мястото беше грижливо избрано. Беше близо до центъра на Куейксайд в регион, където атмосферната циркулация създаваше повишена вероятност за разкъсване на облачността. В момента, преди настъпването на нощта, на покритото с облаци небе преди настъпване на нощта имаше пролука и се виждаше Куейк.

Разположена само на дванадесет хиляди километра от най-близката точка на Опал обгорялата сфера изпълваше повече от тридесет и пет градуса от небето като голям, шарен, виолетово-сив, презрял, готов да падне плод. От това разстояние планетата изглеждаше спокойна, но на тъмния й край вече се забелязваше размазване на очертанията, което говореше за надигаща се прашна буря.

До летния прилив оставаха само тридесет и шест дни, по-малко от две стандартни седмици. За десет дни Пери щеше да организира евакуацията на Куейк и лично ще следи как протича. През последните шест години при всяко евакуиране той последен напускаше Куейк и пръв се връщаше след летния прилив.

Пери изпитваше непреодолимо влечение към това място и независимо какво можеше да пожелае Ребка, Бърди Кили знаеше, че той ще продължи да се държи по този начин.