Грегъри Бенфорд - Купата на небесата

Веднага насочи поглед към тяхната дестинация. Звезда, не много различна от Слънцето. Слава трябваше да е бяла точка, точно пред тях. Там беше, успокояващо блестяща, но все още на пет светлинни години. Може би блясъкът ѝ бе увеличен от ускорението на „Слънцетърсач“? Не, ефектът беше твърде малък. По-скоро бе продиктуван от личния му копнеж да я види, да се докосне до света, наречен Слава просто от надежда преди да го бяха зърнали човешки очи. Пикселите и спектрумът не бяха замесени.

В розовата нощ сияеха и други звезди, озарени от носа на „Слънцетърсач“. Греблото ореше междузвездния газ и йонизираният водород предизвикваше постоянен ефект на дъга. Нажежените до бяло потоци се извиваха около тях, докато те се носеха в безкрайната нощ. Пред носа бе спектрално променливата вселена. Някои от блестящите звезди бяха интригуващи, съзвездията се изменяха… но нищо не можеше да се сравни с близкото червено слънце.

— Това ли е проблемът? — попита Клиф.

Абдус кимна.

— Проблем е, но има и друг, по-голям. Затрудняваме се с него, но може да изчака до събуждането на капитана.

„Тези хора не могат ли да говорят направо?“

Насили се да попита спокойно:

— Добре, кажете каква е цялата работа за тази звезда?

— Подминаваме я. Когато застъпихме на вахта, не се виждаше. Наблизо имаше малък рекомбиниран източник, доста странно. — Абдус превключи на друг канал и посочи белия облак изпарения зад тъмното петно.

Клиф се намръщи.

— Колко е дълъг?

— Около три астрономически единици. Това са следи от водород, който се съединява, след като е бил йонизиран. Тази линия прилича на охлаждаща се реактивна струя, която се превръща обратно на атоми. Виждаш ли емисията, от която им изготвих картата?

— Хм… — Клиф се опита да мисли като астроном. — Реактивна струя от звезда. Не се ли усетихте?

Абдус присви устни, но не трепна.

— В началото дори не виждахме звездата.

Леле! Май беше по-добре да мълчи.

— Трябваше да направим множество измервания. Реактивната струя не ни привлече вниманието, защото не изглеждаше важна. Но сега виждаме, че е била свързана със звездата, която се появи внезапно.

Клиф кимна и се усмихна, за да смекчи раздразнението на мъжа.

— Напълно разбираемо. Проблемите ни са в кораба, не навън. Значи… звездата се е показала иззад ръба на това… нещо.

— Притеснихме се — каза Майра.

— Никой ли не я е забелязвал преди? Предните вахти?

— И ние не можахме да я видим — каза Абдус.

Клиф сви рамене. На средно увеличение джуджето се виждаше като диск: явно бе близо. Беше доближено до по-голяма арка от светлина. Нормална звезда, малка и червеникава. Той се обърна към Майра и повдигна вежди.

— Спектралният клас е F9 — отвърна тя. — Вероятно плазменият облак означава, че звездата е била активна скоро. Често се вижда при младите звезди. При по-голямо приближение изхвърлената материя приличаше на тънка мъглявина, стара и приглушена.

— Но не знаем дали звездата е млада — каза той.

— Да. Звездите от този клас имат голяма продължителност на живота.

Клиф не обръщаше внимание на блясъка на гаснещите звезди, докато изригваха и чезнеха. Вярно, гледката беше зашеметяваща и добра за продаване на монитори, но биологията имаше нужда от стабилна среда. Все пак веднага прецени, че този облак е остатък от предишна ера в живота на звездата, когато е изхвърляла нагорещени газове. Нелошо предположение, но разбира се, това не беше по неговата част. Тези подробности от звездната еволюция не го интересуваха особено, защото нямаха общо с неговата специалност — еволюцията на висши форми на живот на светове, подобни на Земята. Доста абстрактна наука преди откритието на простата, но странна екология на Алфа Центавър. Точно това го бе привлякло към Слава: Бет беше случайна добавка.

Той сви рамене.

— Газ от малка звезда. Защо ме събудихте?

— Защото си най-старшият научен офицер — отвърна Абдус.

— И специалността ти може да е нужна — добави Майра.

Тази забележка го озадачи съвсем. Беше гладен, уморен и разочарован. И раздразнен, да, с пресипнало гърло. Пое си дълбоко дъх.

— Очаква се да изучавам биологията на Слава, а не да бъда събуден, за да отговарям на въпросите на вахтата!

Съпрузите примигнаха стреснато и той се зачуди дали не проявява нещо повече от типичното раздразнение при събуждане, за което всички бяха предупредени. Криогенният сън беше относително безопасен, за разлика от събуждането. Всеки член на екипажа имаше два процента риск да получи неврологично увреждане при размразяване, незначителна цена за пътуване сред звездите. Заради това, че го бяха събудили, рискът му се удвояваше. След като направеше това, което искаха от него, трябваше да бъде замразен отново. Помнеше, че бе приел риска от няколко събуждания доста безгрижно, когато стана старши научен офицер, но тогава всичко бе чисто теоретично.