Грегъри Бенфорд - Купата на небесата

— Впечатляващо! — възкликна Бет и всички отпиха.

— Имам новини — продължи Карл. — Помните ли гравитационните вълни край Слава? В тях няма сигнал. Само шум.

— Това как ни помага? — попита Бет. От изражението ѝ Клиф долавяше, че Карл не е неин тип, но той явно не можеше да се досети.

— За начало, показва, че на Слава няма някаква суперцивилизация.

— Вече знаем, че там няма електромагнитни сигнали — каза Мей Линг.

— Е, да — отвърна Карл. — Но може наистина развитите цивилизации да не се занимават с примитивни…

— Ей, това е празненство! — прекъсна го Бет. Този път Карл схвана намека, сви рамене и се отдалечи с Мей Линг, която определено имаше проблеми с ходенето.

— Малко си жестока — каза Клиф.

— Няма да го видим няколко века.

— Но за нас ще е като следващата седмица.

— Така твърдят. А ти какво мислиш за гравитационните вълни?

В този момент един секционен ръководител се докопа до микрофона и успя да заглуши шума от празненството.

— Приятели, току-що получихме поздравления за изстрелването от Алфа Центавър! Пожелават ви лек път.

Последваха ръкопляскания, след които глъчката се възобнови с още по-голяма сила.

— Мил жест — каза Бет. — Сигурно са пуснали съобщението преди четири години.

— И вероятно е дошло миналата година, но са го пазили за този случай — каза зад Клиф Тананарийв Къртис.

Не бе забелязал кога се е приближила. Беше по-облечена от останалите жени, но не по-малко великолепна, експлозия от кафяво и оранжево, в контраст с черната ѝ кожа. Беше с Хауард Блеър, някогашен собственик на зоологическа градина и фитнес ентусиаст.

Бет кимна.

— Щом излетим, забавянето във времето ще означава, че ще говорим с други поколения. Плашещо е. Та какво казваше за гравитационните вълни?

Хауард присви устни.

— „Слънцетърсач“ бе почти построен, когато LIGO22 засече вълните. По време на полевите изпитания успяха да ги потвърдят. После им трябваше още време, за да видят дали във вълните има нещо — а явно няма. Няма сигнали, просто шумове. Отиваме на Слава, защото там има биосфера. Един от астрономите ми каза, че гравитационните вълни вероятно се получават заради случайно суперпозициониране. Има шанс от другата страна на галактиката да има чифт орбитиращи черни дупки, но системата на Слава е на пътя на…

— И аз мисля така — обади се познат глас. Обърнаха се и видяха Фред, който се бе върнал, а лицето му бе още по-зачервено. — Не може да получим добра резолюция на зоната, а Слава се пада в единия ъгъл. Гравитационните вълни може да идват отвсякъде от онази посока. Може дори да са от друга галактика.

Бет погледна крадешком към Клиф и превъртя очи в смисъл: „Аз лично съм биотип“.

Фред беше малко скован или „фокусиран“, както се изразяваха психолозите. Някои се разбираха трудно с него, но той бе успял да разреши един от сериозните проблеми в системните технологии и Клиф бе склонен да му прости странностите. Всички в екипажа трябваше да имат взаимозаменяеми способности, но някои, като Фред, разбираха от всичко. Естествено, той не вникваше в тези нюанси. Сега посочи екрана и възкликна:

— Трудно е да не я гледаш — съчетание от красота и важност! Мона Лиза на планетите!

Бет промърмори одобрително и той продължи забързано:

— Дори сега имаме стотици биосветове с възможност за атмосфера, но не сме успели да открием по-добър.

Ирма Майкълсън мина покрай тях, без съпруга си, и се извърна при коментара на Фред.

— За новите данни от последната сонда ли говорите?

— А, не…

— „Форуард 5“ току-що ги изпрати — каза Ирма. — Още е далеч и не може да изготви карта на повърхността. Вижда се гъста облачност и част от океана. Разбрах, че има и добри данни от атмосферната температура. Успяхме да разположим тяснолъчевото реле точно навреме! Може да се наложи да свършим малко работа с атмосферата, за да стане както трябва.

— Каква работа? — попита Бет.

— Казват, че може да ни трябва повече въглероден диоксид. Слава е малко бедна откъм парникови газове. — Фред говореше толкова бързо, че едва смогваше да произнесе думите. — Температурите на повърхността са повече като тези в Канада. Тамошните тропици са като нашия умерен пояс.

„След като успяхме да тераформираме Земята обратно, до нивата от двайсети век, се залавяме с цял нов свят“, помисли Клиф.

Заряза тези мисли и заслуша Фред, който продължаваше да бърбори с блеснал поглед.

— Като се научим как да засмукваме въглерод от въздуха достатъчно добре, ще може да оформим по-добър климат от този, в който сме родени. Може би дори по-добър от климата в цялата човешка история.