Грегъри Бенфорд: Купата на небесата

Не беше възможно събудените да бъдат замразени отново веднага. Медицинските рискове бяха твърде големи. Така че бе обречен на поне месец в тесните каюти на кораба и блудкавата храна, отглеждана в хидропонните резервоари. Нямаше как да избегне постоянното ръмжене на фузионното гребло. Филтрите не успяваха да спрат напълно постоянно променливата турбуленция, докато корабът, яхнал йонизационните вълни — електрически импулси, които осветяваха околността, — пореше участъци от по-плътен газ.

По принцип въобще не бе предвидено да бъде съживяван по време на пътуването, така че чувствителността му към шумове не бе проблем. Променливото стържене и дрънчене обаче вече започваше да го дразни. Нямаше как да го премахне и трябваше да ползва шумоизолиращи слушалки. Определено нямаше да се класира за активен буден член на екипажа.

Викрамсингови се спогледаха отново, сякаш казваха: „Ще го изтърпим, защото е старши офицер“.

— Моля те, приеми, че ти показваме аномалията по този начин, за да я възприемеш като нас — каза Абдус.

— Аха. — Все още бе раздразнен, но си наложи да се държи като офицер.

— Забележи, че светещият газ, както го нарече, е твърде прав.

Клиф увеличи образа и примигна. Очакваше назъбен облак от звездни отпадъци, издухани от външните слоеве. Струята сочеше точно към звездата отпред.

— Защо е толкова остър?

— И ние се чудехме — отвърна Абдус внимателно. — Никоя от астроанализиращите системи нямаше обяснение. Но ни насочиха към инфрачервения спектър.

— На облака ли? Защо?

Майра превключи на средни инфрачервени честоти и ченето му увисна. В небето се простираше оранжев кръг. Струята беше като стрела, забита право в центъра му.

— Очевидно плазмата идва от центъра на този инфрачервен регион. Съставена е предимно от водород и йоните намират електрони, с които да се свържат. — Абдус говореше, сякаш изнася лекция. — Виждаме водородната линия от изстиващата струя.

— Това ни насочи към огромния регион от меки инфрачервени излъчвания — добави Майра.

— Ей, аз съм биолог…

— Събудихме те, защото инфрачервеният отпечатък е ясен. Кръгът, който виждаме, е солиден, а не газ.

Раздразнението му изчезна. Дори като биолог знаеше достатъчно, за да се сепне от извода. Успя само да промълви:

— Това е невъзможно!

— Когато го видях за пръв път, и аз помислих, че е газ — отвърна спокойно Майра. — Спектралните анализи показват друго.

Той го огледа, търсейки перспектива.

— Диск? Трябва да е огромен.

— Точно така — каза Майра.

— Не може да е планета. Би била по-голяма от всяка звезда.

Абдус кимна.

— Приближаваме го точно отзад и с настоящата ни скорост ще се изравним с него след няколко седмици. Това… нещо… е на около триста астрономически единици от нас. — Усмихна се, сякаш засрамен от нещо. — Представи си и го огледай по-внимателно.

— Затова те събудихме — добави Майра.

Клиф примигна.

— Значи е… изкуствено?

— Очевидно — отвърна Майра.

— Но как…

— Забелязахме този обект, защото се изравняваме с него. Привлече вниманието ни, защото звездата се появи изведнъж. Преди не го виждахме, защото плоскостта, каквото и да е, блокираше звездната светлина.

— Инфрачервеният анализ показва, че не е диск — добави Абдус. — Кръгло е. Преди го виждахме отзад, а плазмената струя излизаше през дупка в точния център. Плоскостта излъчва температура на притоплена вода.

— Сфера? — Постепенно образът се оформи в перспектива. Гледаше към топка с дупка. През нея сияеше звездата. Въображението му прескочи към една стара идея.

— Може да е, как се казваше…?

— Сфера на Дайсън — помогна му Майра. — И ние си го помислихме отначало.

— Значи това е черупка?

Тя кимна.

— Полусфера или пък недовършена сфера. Но според старите текстове Дайсън въобще не си е представял твърда сфера. По-скоро е имал предвид сферична зона с орбитиращи хабитати, достатъчно за да усвоят цялата енергия на звездата.

Абдус посочи страничния екран, на който бяха изложени идеите. Добре, бяха си направили домашното, преди да го събудят. Но щом не бе дайсънова сфера, какво…?

— Приложихме внимателно доплеровите програми — каза Майра. — Полусферата се върти по оста, формирана от струята.

— Единственият начин да се предпази тази обвивка от гравитацията на звездата е чрез въртене — добави услужливо Абдус.

— Като кораба. — Клиф кимна, опитвайки да отгатне накъде бие Абдус. — Центробежна гравитация. Но цяла, твърда сфера… да се върти… това е невъзможно, нали? Гравитацията ще я придърпва при полюсите.