Б. Ларсън: Нашествие

Поех си дълбоко дъх, два пъти. После дойде втората ми реакция — свих рамене. В известен смисъл не ми пукаше. Имах си Сандра. Имах базата на Андрос. Когато враговете дойдеха, щях да се бия с тях. Не участвах във всичко това, за да се дърля за власт с Кроу. Не бях толкова амбициозен. Целта ми бе да убивам извънземни машини и в това отношение имах успех.

— Аз искам само да убивам машини, Кроу — казах.

— Знам.

— Ако не искаш да си имаш проблеми с мен, не се опитвай да ме лишиш от това.

Той помълча няколко секунди. Вероятно осмисляше скритата заплаха в думите ми. Дори да се ядоса, не го показа. Когато заговори пак, гласът му бе спокоен.

— Ясно. Е… ами, хубаво. Разбирам те, друже. Много неща преживяхме заедно. Длъжник съм ти. По дяволите, целият свят ти е длъжник. Щом искаш да се биеш, ще се биеш.

— Добре тогава. Ще участвам в заседанието ти. И ще нося униформата.

— Благодаря ти, Кайл — каза той и прекъсна връзката.

Сандра дойде и попита за какво сме говорили. Когато чу, че Кроу е раздавал по-високи рангове от моя — и то без изобщо да се посъветва с мен, — побесня. Мисля, че беше по-разярена и от мен. Трябваше ми почти час, за да я успокоя. След като се укроти, тя се зае да ми намери парадна униформа от персонала долу на Андрос. Бях прав, изобщо нямах такава. Досега дори не знаех, че имаме парадни униформи.

За едно нещо Кроу беше прав: заседанието беше скучно. Не се говореше много за бойни стратегии. Говореха за продоволствия и разделяне на сметките от различните ни източници на финансиране. Обсъждаха графиците за доставки и хиляди други логистични подробности. Вече имахме поддръжка от целия свят. Повечето земни нации бяха заделили за нас милиарди и ги бяха вписали като процент от бюджетите си за отбрана. Стотици нации даряваха каквото могат. Но огромното болшинство от сметките се покриваха от няколкото най-изтъкнати.

Една от интересните точки бе дискусията какво трябва да гласи клетвата ни за вярност. Досега бяхме искали от хората си само да се закълнат, че ще изпълняват заповедите и ще дадат живота си за защита на Земята. Щабните офицери изглежда подкрепяха идеята новите попълнения да се отказват от поданството си. Така те щяха да станат по същество наши поданици. Отделна нация. На мен тези приказки не ми харесваха. Не ми се искаше да казвам на хората, че никога няма да могат да се върнат у дома.

— Имам друго предложение — казах аз, намесвайки се за първи път в разговора.

Всички се умълчаха, щом осъзнаха кой съм. На големия ми компютърен екран те изглеждаха сякаш в стаята е влязъл озъбен питбул, макар че тонът ми бе съвсем спокоен. Тогава се зачудих колко ли от тези нови генерали са се подложили на инжекциите. Подозирах, че николко. Това ми изглеждаше неправилно, но реших да го подмина… засега.

— Не искам да казвам на хората, че ако се бият за нас, никога повече няма да могат да се върнат у дома. Нека се закълнат във вярност към Звездната армада за срока на службата си. Но не искайте от тях да се отказват от нищо. Оставете на моите офицери да ги превърнат в единна, сплотена сила.

Кроу си прочисти гърлото. Изгледах го с присвити очи. Той беше белокос мъж с пронизителни сини очи и множество спукани капиляри по орловия си нос. Днес червендалестото му лице изглеждаше по-червено от обикновено.

— Вижте, полковник, обсъдили сме това надълго и нашироко. Стигнахме до заключението, че…

— Аз за първи път чувам за него — казах.

— Да, ами… ти беше във вихъра на битката, Кайл. Не винаги имаше време да обсъждаме всеки план с теб.

— Добре. Това мога да го приема. Но ви казвам, че не искам вашата съсипваща морала идея. Нека се бият за Боливия или Япония, или откъдето са там.

Един от щабните офицери — генерал Соколов — се приведе напред да каже нещо. Беше набит мъж с гъсти черни вежди, които се нуждаеха от подстригване. Черните му очи бяха мънички, тесни… и ядосани.

— Полковник Ригс. С цялото ми уважение, вие нямате опит в управлението на армия. Хора, които са се заклели във вярност към тази организация — и само към нея, — ще бъдат по-лоялни и надеждни.

— Разбирам логиката ви, генерале, но тя е грешна. Ние не сме обикновена армия. Ние бяхме променени. Ние, пехотинците, се превърнахме в изроди, подлагайки се на инжекциите. Това ни кара да се чувстваме като братя — ефект, който малко армии са постигали. Войната, която водим, също не прилича на другите войни. Имайте предвид, сър, че ние не се бием срещу хора. Изправени сме срещу армии от извънземни роботи, които искат да унищожат нашия свят.