Б. Ларсън: Нашествие

Не се и съмнявах, че Кроу и свързочният му екип си блъскат главите над смисъла на съобщението и предават отговори по всеки начин, за който се сетят. Но дали някой от тях разбираше какво прави?

— Аламо, можеш ли да анализираш езика? Можеш ли да разбереш смисъла на съобщението?

— Смисълът е неизвестен. Липсва отправна база.

— Опитай аски код. Или уникод?

— Няма съвпадение.

— Опитай всички известни човешки компютърни езици.

— Няма съвпадение.

Отново се заех да си хапя палеца. След около час той започна да се разранява. Свързах се на няколко пъти с Кроу и той каза, че негов екип работи по въпроса и поддържа връзка с други екипи на Земята. През цялото това време макроската флота стоеше на място и търпеливо повтаряше съобщението. Неволно се зачудих колко ли още ще чакат, преди да им писне и да започнат да стрелят?

— Аламо, запиши част от това съобщение. Не, чакай. Запиши една секунда от съобщението, което ни предават, и им го прати обратно.

— Изпълнено.

Няколко секунди по-късно вражеският сигнал секна. Бе продължил толкова дълго, че внезапната тишина бе стряскаща.

— Аламо — рекох, мъчейки се да не се паникьосвам, — продължи аудиопредаването на вражеския сигнал.

— Врагът прекрати излъчването.

— Мамка му.

— Адмирал Кроу иска частен канал.

— Отвори го.

— Кайл? Те млъкнаха. Как го тълкуваш?

Поколебах се.

— Не съм сигурен… но аз им пратих в отговор част от онова, което предаваха.

— Какво си направил? Кога?

— Точно преди да прекъснат.

Изля се порой ругатни. Акцентът на Кроу се бе усилил дотолкова, че не можах да разбера много от думите, но бях сигурен, че са оскърбителни.

— Защо трябваше да си пъхаш гагата? Цял екип техници работи по това, Ригс.

„Приближава се вражески кораб.“

— Ъъъ… Кроу, нещо става — казах аз. Видях как една самотна точка се отдели от вражеската флота и бавно тръгна към рояка ни.

— Аламо, не стреляй по този кораб — наредих. — Кроу, предай това на всички. Не стреляйте! Не искаме ние да сложим началото на патакламата.

— Ами ако е някаква супербомба?

— Ако се стигне до битка, така или иначе лошо ни се пише. Това може да е опит за дипломация от тяхна страна. Мисля, че се опитват да комуникират. Хайде да не започваме нещо, което не можем да завършим.

Кроу изсумтя.

— Сигурно искат да се предадем.

Трябваше да призная, че е доста вероятно. Но какви условия можеха да ни предложат? Нямаше да си правят труда да искат капитулация, ако възнамеряваха просто да ни изтребят.

— Просто задръжте огъня. Нека видим какво правят.

Кроу предаде заповеди на всички кораби от флотата да останат на място и да не стрелят. Няколко тръгнаха напред, докато пилотите им несъмнено се мъчеха да намерят правилната словесна команда. Но никой не стреля.

През следващите минути макроският кораб намали скоростта си и се приближи бавно към нас. Тогава забелязах нещо. Макросът бе близо до моя кораб, който бях задал да се показва на стената като зелена точка. Сърцето ми подскочи. Бяха дошли да говорят с мен. Може би, тъй като бях предавал на техния език, мислеха, че мога да ги разбера. Изведнъж устата ми пресъхна.

Макросът бе един от новите кораби, които бях нарекъл кръстосвачи. Едно беше сигурно — не беше десантен кораб. Плаваше в пустотата на няколко хиляди километра от мен. Знаех, че сигурно е насочил оръжията си към моя мъничък кораб. Чувството бе обезпокоително. Една бездушна машина ме оглеждаше и решаваше дали има основание да ме унищожи.

Когато ситуацията изглеждаше стабилна, Кроу се свърза пак с мен.

— Ригс, може ли, мътните го взели, тоя път да стоиш настрани?

— Не, сър, не мисля. Корабът е спрял точно пред мен. Явно иска да говорим.

— Защото му прати сигнал без разрешение!

— Точно така, сър. Ако измислите нещо интелигентно за казване, предайте го на „Аламо“.

Кроу прекъсна връзката с ругатня.

Около час корабът предава към мен късо съобщение на периодични импулси. Накарах „Аламо“ да го разбие на двоични числа и ги въведох във файл на компютъра си. Втренчих се в него. Моделът определено бе двоичен. Те вероятно не използваха същия брой цифри като нас, а символите ни със сигурност не биха имали никакво значение за тях. Дори да успеех да преобразувам съобщението в човешки букви, как щях да разбера какво означават думите? При условие, че изобщо бяха думи.

— Аламо, успя ли да доловиш нещо разбираемо в информацията, която пращат? Дай ми предположения, които имат поне десет процента вероятност да са верни. Не е нужно да си съвсем сигурен.