Джентри Ли - Градината на Рама

Здесь есть возможность читать онлайн «Джентри Ли - Градината на Рама» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Габрово, Год выпуска: 1995, ISBN: 1995, Издательство: Калпазанов, Жанр: Космическая фантастика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Градината на Рама: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Градината на Рама»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

През 2130 година в Слънчевата система пристига загадъчен, очевидно безлюден космически кораб. Когато „РАМА“ отлита към своята следваща незнайна спирка, са разкрити много чудеса, но на малко от загадките са намерени разумни отговори. Едно е очевидно: всичко, което са направили загадъчните конструктори на „РАМА“, са го направили тройно…
Осемдесет години по-късно втори чуждоземен кораб пристига в Слънчевата система. Този път Земята го очаква и наблюдава. Но всичките години за подготовка се оказват недостатъчни за хората да разреша рамианските загадки. „РАМА II“ е населена, но с рамиани. Всяко следващо разкритие засилва тайнствеността на кораба и експедицията на земляните в него завършва трагично, включително и опитът да бъде унищожен чуждоземният кораб.
„РАМА II“ напуска слънчевата система. На борда й се намират трима човеци — двама мъже и една жена, които са забравени при отпътуването на експедицията. Пред тях е неизвестността на пътешествие, каквото не е преживяло нито едно човешко същество. А в неговия край — нима някой би могъл да каже след колко години ще дойде? — вероятно се крие истината за „РАМА“…
В „Градината на РАМА“ Артър Кларк и Джентри Лий са създали ново, поразяващо продължение на историята, започната с класическия роман на Кларк „Срещи с РАМА“ — единствен по рода си в жанра на научната фантастика, спечелил всички най-големи награди.

Градината на Рама — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Градината на Рама», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Повървяхме няколко минути, но оживеният ни разговор бе прекъснат от далечен, продължителен писък — несъмнено това беше звук от едно от птицеподобните същества, които миналата година помогнаха на мен и Ричард да избягаме от Ню Йорк. Спряхме рязко и се вслушахме. Откакто се върнахме в Ню Йорк да предупредим рамианите за идващия ядрен направляем снаряд, нито бяхме виждали, нито бяхме чували някакви птицеподобни, така че ние с Ричард много се тревожехме. Ричард дори беше прескачал до тяхната пещера на няколко пъти, но на виковете му, отправени надолу по широкия, вертикално спускащ се коридор, не се беше отзовал никой. Само преди месец Ричард изказа подозрение, че птицеподобните окончателно са напуснали Ню Йорк, но тазвечерният писък ясно показа, че поне един от нашите приятели все още се навърта наоколо.

Секунди след това, още преди да успеем да обсъдим въпроса, дали един от нас да не тръгне по посока на писъка, ние чухме друг шум, също познат, който беше прекалено силен, за да останем спокойни. За щастие, тътрещите се четки не се намираха между нас и нашата пещера. Прегърнах Симон с две ръце и спринтирах към дома, а от бързането в тъмнината поне на два пъти щях да се блъсна в близките сгради. Майкъл пристигна последен. Дотогава аз вече бях приключила с отварянето както на прикритието, така и на скарата. Няколко са, изрече Ричард, останал без дъх, докато шумовете от октопаяците ставаха все по-силни и ни обкръжаваха. Той насочи лъча на фенерчето към дългата пътека, която водеше на изток от нашата пещера, и всички ние видяхме два големи, тъмни обекта, които се движеха в нашата посока.

Обикновено си лягаме да спим два или три часа след вечерята, но тази нощ направихме изключение. Светлинното шоу, писъкът на птицеподобното и срещата отблизо с октопаяците изпълни и трима ни с енергия. Говорехме ли, говорехме. Ричард беше убеден, че предстои да се случи нещо наистина голямо. Припомни ни, че маневрата на Рама, преди Земята да нанесе ядрения удар, също се предхождаше от малко светлинно шоу в Южната падина. Сети се, че тогава космонавтите от „Нютон“ бяха стигнали до общо заключение за целта на тази демонстрация: нещо като известие за нас или твърде възможно — сигнал за тревога. Ричард се питаше какво ли е значението на тазвечерното главозамайващо представление.

Преди близкото преминаване на Рама край Земята Майкъл не беше влизал в нея за по-дълго време и никога по-рано не бе имал възможност за контакти нито с птицеподобните, нито и с октопаяците, така че за него събитията от тази вечер бяха още по-значителни. Мимолетният поглед, хвърлен към пипалатите същества, които се приближаваха към нас по пътеката, му даде известна представа за ужаса, който миналата година бяхме изпитали с Ричард, препускайки нагоре по онези чудновати колове, за да се измъкнем от октопаяците.

— Октопаяците ли са рамианите? — попита тази вечер Майкъл. — Ако е така — продължи той, — защо бягаме от тях? Технологията им дотолкова е надскочила нашата, че на практика те могат да си правят с нас каквото им хрумне.

— Октопаяците са пътници на това возило — отвърна бързо Ричард, — също като нас. И като птицеподобните. Октосите си мислят, че може би ние сме рамианите, но не са сигурни. Птицеподобните пък са загадка. Ей богу, не вярвам да представляват транспортен космически вид. Но как ли са се качили за първи път на борда? Може би са част от най-ранната екосистема на Рама?

Инстинктивно притиснах Симон към тялото си. В съзнанието ми проблесна споменът за нещастния доктор Такагиши, който стоеше в музея на октопаяците, препариран като огромна риба или тигър; полазиха ме тръпки.

— Ако сме пътници — изрекох тихо, — тогава къде отиваме?

Ричард въздъхна.

— Направих някои изчисления и резултатите не са много окуражаващи. Макар че пътуваме с голяма бързина спрямо Слънцето, скоростта ни е ниска по отношение на локалната звездна система. Ако траекторията ни не се промени, ще напуснем Слънчевата система в посока приблизително към звездата на Барнард. Ще пристигнем в системата на Барнард след няколко хиляди години.

Симон се разплака. Беше станало късно и тя бе много изморена. Извиних се и отидох да я накърмя в стаята на Майкъл, докато мъжете останаха да преглеждат върху черния екран сензорните изходи, за да проверят дали биха могли да си изяснят какво става. Симон сучеше нервно, дори веднъж ме ухапа. Тази раздразнителност не е характерна за нея. Обикновено е такова лъчезарно бебе.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Градината на Рама»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Градината на Рама» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Градината на Рама»

Обсуждение, отзывы о книге «Градината на Рама» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x