Джентри Ли: Градината на Рама

Най-трудната част е химията. Обикновените неща, които използваме в ежедневието си като сапун, хартия, стъкло, са много сложни от химическа гледна точка и е изключително трудно да бъдат определени в зависимост от броя и вида на химическите им съставки. Докато работеше с клавиатурата и черния екран, Ричард установи, че понякога трябва да опишем целия процес на производство, включително температурните режими, защото иначе това, което получаваме, не наподобява ни най-малко това, което сме поръчали. Процесът на искане съдържа много опити и грешки. В началото взаимовръзката беше доста неефективна и обезкуражаваща. И тримата бихме желали да си спомняме повече неща от химията, изучавана в колежа. Тази неспособност да постигнем задоволителен напредък в оборудването с ежедневно необходимите неща се оказа един от катализаторите за Голямата екскурзия (както обича да я нарича Ричард), която започна преди четири месеца.

По това време температурата на околната среда в Ню Йорк, както и в останалата част на Рама, вече беше с пет градуса под нулата, и Ричард беше потвърдил, че Цилиндричното море отново е сковано от здрав лед. Все повече се безпокоях, че няма да успеем да се подготвим както трябва за раждането на бебето. Всяко нещо от подготовката изискваше прекалено много време. Да се сдобием и да инсталираме функционираща тоалетна например, ни костваше цял месец усилия, а резултатите все още бяха далеч от задоволителните. Най-често проблемът беше в това, че подаваме на нашите домакини недостатъчно подробности. Понякога обаче затруднението идваше от самите рамиани. Чрез универсалния език на математиката и химическите символи те ни информираха, че не могат да завършат производството на даден предмет от списъка в определения от нас срок.

Както и да е, една сутрин Ричард съобщи, че възнамерява да напусне бърлогата ни, за да се опита да стигне до все още намиращия се на док военен кораб от нашата Нютонова експедиция. Обоснова се с желанието да открие и донесе ключовите компоненти на научната база данни на корабните компютри (това щеше да ни помогне изключително много при формулирането на исканията, които отправяхме към рамианите), но си призна, че всъщност изпитва страхотен глад за свястна храна. Поддържахме живота и здравето си с химически буламачи, осигурени от рамианите, но по-голяма част от храната беше или безвкусна, или отвратителна.

В интерес на истината трябва да кажем, че нашите домакини реагираха коректно на исканията ни и нямаха вина. Макар да знаехме как най-общо да опишем основните химически съставки, от които се нуждаят телата ни, никой от нас не беше изучавал в подробности сложния биохимичен процес, който се осъществява, когато опитваме нещо на вкус. Така че в ония първи дни храненето беше необходимост, но никога удоволствие. Много често лепкавата маса се поглъщаше трудно, ако това въобще беше възможно. Неведнъж храненето биваше следвано от гадене.

Тримата прекарахме по-голямата част от деня в обсъждане на всички „за“ и „против“ Голямата екскурзия. Аз бях на онзи етап от бременността, който се характеризира с киселини, и се чувствах доста неразположена. Макар че не ми допадна идеята да остана сама в нашата бърлога, докато двамата мъже прекосят леда, открият роувъра, минат през Централната равнина и после се издигнат или се изкатерят до превключвателната станция Алфа, аз осъзнавах, че в много отношения те двамата ще могат да си помагат един на друг. Съгласих се с тях, че едно самотно пътуване би било безразсъдно.

Робърт беше почти сигурен, че роувърът ще може да тръгне, но не беше толкова оптимистично настроен по отношение на седалковия лифт. Обстойно обсъдихме пораженията, които можеше да е понесъл Нютоновият военен кораб. Тъй като се намираше от външната страна на Рама, той беше изложен на ядрения взрив, избухнал зад защитния мрежест щит. Ричард изказа предположението, че след като липсват видими поражения в структурата му (използвайки достъпа до изхода на сензорите на рамианите, през изминалите месеци ние на няколко пъти бяхме разглеждали изображението на Нютоновия военен кораб върху черния екран), възможно е самата Рама непреднамерено да е защитила кораба от всички ядрени експлозии, така че вътре в него да липсват каквито и да било повреди от радиацията.

Аз бях по-песимистично настроена. От дългите години работа с инженери и специалисти по околната среда върху проекти за защита на космически кораби бях наясно с радиационната чувствителност на всяка една от подсистемите на „Нютон“. Макар да вярвах, че има голяма вероятност научната база данни да е непокътната (както процесорът, така и паметта й бяха изработени от елементи с подсилена устойчивост спрямо радиация), бях почти сигурна, че хранителните запаси ще се окажат заразени. Винаги сме знаели, че нашата пакетирана храна се намира в относително незащитен участък. Всъщност още преди изстрелването съществуваше известно безпокойство, че неочаквано слънчево изригване може да предизвика радиация, достатъчна да направи храната ни опасна за консумация.