Джордж Мартин - Смъртта на светлината

— Може би — отрони, този път без да се усмихва, предпазливо. — Но не точно сега. Не мисля, че ще е добре, не и веднага. Но ще отидем у дома, разбира се. Имаме кола.

— Насам — каза Руарк, преди Дърк да е отвърнал.

Нещо много странно имаше тук. Беше превъртал тази сцена на ново събиране сто пъти на борда на „Трепет“ през няколкото месеца пътуване и понякога си я беше представял нежна и любвеобилна, а понякога се оказваше яростен сблъсък, и често се стигаше до сълзи… но никога не беше като това, неловко и объркано, с непознат, който да присъства на срещата. Започна да се чуди кой е точно този Аркин Руарк и дали връзката му с Гуен е точно това, което твърдяха. Но пък те не бяха казали почти нищо. Не знаеше какво да каже или да мисли, затова само сви рамене и ги последва, когато го поведоха към въздушната кола.

Колата, щом след малко стигнаха до нея, го изуми. Беше виждал много различни модели въздушни коли в пътуванията си, но нищо такова. Огромна и стоманеносива, с извити мощни триъгълни криле. Изглеждаше почти жива, като грамадна летяща манта, сътворена от метал. Между крилете се вместваше малка пилотска кабина с четири седалки, а под изострените им върхове зърна зловещи на вид пръти.

Дърк се обърна към Гуен, посочи ги и попита:

— Това лазери ли са?

Тя кимна и се усмихна съвсем леко.

— Какво карате, по дяволите? — попита Дърк. — Прилича на бойна машина. Хрангани ли ще ни нападат?

Не съм виждал такова нещо, откакто обикаляхме музеите на Института на Авалон.

Гуен се засмя, взе му чантата и я метна на задната седалка.

— Влизай. Съвършена, прекрасна въздушна кола, производство на Висок Кавалаан. Едва наскоро са започнали да произвеждат свои. Трябва уж да прилича на животно, на черната банши. Летящ хищник и също така звяр събрат на Съюз Айрънджейд. Много е важен във фолклора им, нещо като тотем.

Качи се и седна зад лоста, а Руарк я последва малко непохватно, като се прехвърли отзад през армираното крило. Дърк не помръдна.

— Но това има лазери! — настоя той.

Гуен въздъхна.

— Не са заредени и никога не са били. Всяка кола, изработена на Висок Кавалаан, има някакви оръжия. Културата им го изисква. И нямам предвид само Айрънджейд. Редстийл, Брайт и крепостта Шанагейт — навсякъде е същото.

Дърк заобиколи колата и се качи до Гуен, но лицето му остана безизразно.

— Какво?

— Това са четирите каваларски крепости-коалиции — обясни тя. — Представи си ги като малки нации или големи фамилии. Те са по малко от двете.

— Но защо са лазерите?

— Висок Кавалаан е бурна планета — отвърна Гуен.

Руарк се изсмя късо.

— Ах, Гуен, но това е напълно погрешно, напълно!

— Погрешно ли? — сопна се тя.

— Много — каза Руарк. — Да, напълно, защото си близо до истината, но наполовина, и не за всичко, което е най-лошата възможна лъжа.

Дърк се обърна в седалката си и изгледа пълничкия рус кимдис.

— Какво искате да кажете?

— Висок Кавалаан беше бурна планета, вярно. Но истината е, че днес буйството са каваларите. Враждебен народ, всички до един, често ксенофоби и расисти също. Горди и ревниви. С техните върховни войни и кодекса на дуел, да, и точно затова каваларските коли имат оръжия. Да се бият с тях, във въздуха! Предупреждавам ви, т’Лариен…

— Аркин! — изсъска през зъби Гуен и Дърк се сепна от злата жилка в тона ѝ.

Тя включи гравитационния модулатор, докосна лоста и въздушната кола дръпна рязко напред, отлепи се с вой от земята и бързо се заиздига. Космодрумът под тях беше огрян от светлини около „Трепетът на забравените врагове“, издигащ се между няколкото по-малки звездолета, останалото тънеше в сумрак. Мрак цареше до невидимия хоризонт, където черна земя се сливаше с още по-черно небе. Само тънък звезден прах огряваше нощта горе. Това беше Предела, с междугалактично пространство горе и мъгливата завеса на Булото на Изкусителя долу, и планетата изглеждаше по-самотна, отколкото Дърк изобщо си беше представял.

Руарк беше затихнал и в колата се възцари дълго и тягостно мълчание.

— Аркин е от Кимдис — каза най-сетне Гуен и се засмя. Дърк обаче я помнеше твърде добре, за да се заблуди. Беше точно толкова напрегната, колкото когато бе отрязала Руарк.

— Не разбирам — каза Дърк.

Чувстваше се доста глупаво, понеже двамата, изглежда, смятаха, че трябва да е разбрал.

— Не сте външнопланетен — каза Руарк. — Авалон, Балдур, който и да е свят, все едно. Вие в Булото не познавате каваларите.

— Нито кимдисите — вметна Гуен, този път малко по-спокойно.