Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите

Бързо беше превъзмогнал страха си от Кей. Сигурно, защото го беше убил при първата им среща…

— Курс — кратко каза Томи, облягайки се в креслото. Дач изведе информацията на екрана си.

Да, това наистина беше курс. Не онзи недостижим идеал (време на пристигане — нула, износване на двигателя — нула), за който на всяка планета са измислени десетки еднотипни легенди. Но показателят беше повече от приличен, достоен за най-опитните пилоти. Случайност, естествено, но заслужаваща похвала.

— Става, макар че има и по-добри решения — изкоментира Дач. После се свърза с алкарисианите и съобщи, че са готови за скок. Хипермрежовият генератор, с който бяха издърпали изтребителя им в реалното пространство, отдавна беше изключен, и чуждоземните изчезнаха от пространството почти на мига. Те никога не бяха имали особени проблеми с определянето на курса.

— Да търся ли още? — попита Томи, поглеждайки накриво Кей.

— Стартирай!

Корабът изчезна в хиперпространството сред отблясъците на вторичното излъчване. И случайната точка в междузвездния вакуум, която от момента на Големия взрив до съвсем скоро не бе познавала по-голямо тяло от водородната молекула, пак опустя.

Отново за цяла вечност. За пустотата времето не съществува.

Рашел и Гафур се целуваха в кабината на флаера. Достатъчно дълго, за да доскучае на юношата този неизменен елемент от програмата. Уви, тригодишната дружба му беше дала да разбере, че няма да му се наложи да разчита на повече. Девойката се изплъзна от ръцете му толкова ловко, че той дори не се опита да я задържи.

— Благодаря, че ме докара. — Рашел отвори полупрозрачния аеродинамичен капак на кабината и скочи в тревата. Беше вечер, неизменната, тиха таурийска вечер, само на хоризонта се сгъстяваха тъмносиви облаци — предвестници на обещания нощен дъжд. Прекалено плътни, наистина. Гафур мълчаливо гледаше момичето.

Рашел пристъпи встрани и откъсна нежнорозов и мек като масло плод от едно от дърветата, заобикалящи поляната за флаери. Реколтата тази година беше отлична, толкова обилна, че щеше да доведе до падане на цените и загуби за милиони… Наложи й се да подскочи — дървото вече беше порядъчно обрано — и полата от сребрист брокат я плесна по краката.

— Дръж — хвърли тя плода на Гафур. Стандартният жест на таурийско гостоприемство. Юношата успя да хване плода без да го смачка. — Ще се видим в училище.

— Дотогава — намръщено каза Гафур. Затвори издутия капак и издигна флаера, като същевременно отмести назад второто кресло. Вграденият хладилник под седалката беше почти пълен, някои от плодовете вече бяха започнали да гният. Обеща си на сутринта да ги изхвърли. После пусна телефонния секретар и прегледа списъка със съобщенията.

Поканата за купон „с бира, без родители и със стаи за желаещи“ се стори на юношата напълно подходяща за момента. След като направи кръгче над къщата на Рашел — тя му помаха с ръка, — той включи автопилота.

— Весело прекарване — каза девойката, гледайки след изпарилия се в небето флаер. Гафур беше добър приятел: чудесно момче от известно семейство. Но какво можеше да направи тя, след като изобщо не го обичаше? Не и да го заблуждава — тогава животът би бил скучен…

И в края на краищата, нали тя веднъж отговори честно на въпроса му: какво трябва да направи, за да го хареса?

Да убие булрати с голи ръце, да я потупа по бузата и да изчезне завинаги. Без да забравя за обещания мимоходом подарък.

Тя погледна обикновеното сребърно пръстенче. Ако се разгънеше тънката пластинка сребро, от която бе направено украшението, щеше да се получи форма, наподобяваща човешко ухо.

Лекарят й беше страшно учуден, когато напълно оформилата се невроза — страх от механисти, меклонци и всякаква техника, по-умна от прахосмукачка — изчезна безследно. Той приписа този успех на психоанализата, а момичето само се усмихваше, въртейки на пръста си доста големия пръстен. Едва сега й беше по мярка.

Вероятно тя се бе сторила на Кей по-голяма, отколкото беше в действителност. Нали така?

Някога Те-Ка 84 се очертавал като доста перспективен свят. След като бил нанесен в регистъра на колониалното управление на Империята, той чакал само кораба с първата партида заселници, за да избухне върху звездната карта с цветовете на човешката раса.

После на малката планета Хааран избухнал метеж против император Грей. Водачите на въстаниците предприели опит — в известен смисъл дори изящен — да напуснат Империята и да преминат във властта на Клона на алкарисианите. Тройният алианс още не бил създаден, а човешката раса била изтощена от вековете на Смутната война. Към Хааран тръгнал огромен флот на птицеподобната раса. С цел да го укрепи, да построи ракетни бази, ползвайки се от подкрепата на планетарното правителство, и да натрие носа на Имперския флот, когато той се появи…