Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите

Но единствено Грей, императорът и живият символ на човешката цивилизация, имаше право да избира произволни закони във всеки конкретен случай. Той се подчиняваше на най-удобните за него правила на отделните планети. А ако такива правила нямаше, действаше по законите на анархичните светове.

Вячеслав вървеше из парковата зона на двореца, покрай горичка от ендориански дървета с бели, подобни на платна листа, трептящи от вятъра. Повикването му не беше спешно и императорът не си беше направил труда да посочи място за аудиенцията. Обичайна практика, с която се припомняше на придворните какъв е статусът им.

Клинч-командорът Вячеслав Шегал имаше достатъчно опит с издирването на императора. Той свърна по алея с тисови дървета, павирана с метални плочки — парчета от броните на чужди кораби, участвали в сражения против хората. Погледна към разположената над ревящ планински поток флагова тераса, където се издигаха пилоните със знамената на колониите. Височината, на която бе вдигнато знамето, показваше степента на симпатия на императора към политиката на планетарното правителство. Когато знамето започнеше да мете земята, армията можеше спокойно да се готви за омиротворителна мисия. Императорът обичаше лично да вдига флаговете, но сега терасата беше полупразна. Само покрай трицветното знаме на Инцедиос, развяващо се до самата земя, стоеше възрастен човек в безупречен смокинг. Вячеслав реши да не прекъсва с въпроси тъжните размишления на посланика.

За половин час премина през няколко комуникатора, разхвърляни из парка, изпи чаша сок в бар, посещаван от императора един-два пъти годишно, и провери два павилиона, разположени на открито. Търсенето започна да го вбесява, още повече, че всеки момент можеше да дойде някой учтив лейтенант от вътрешната охрана и да му съобщи, че императорът през цялото време го е чакал в залата за аудиенции.

Едно е, когато Грей праща насам-натам из двореца придворните безделници, съвсем друго — да търсиш самия него под изгарящото юлско слънце.

В края на краищата той откри императора на морския бряг — единствената част от територията на двореца, която беше разположена не във Флорида, а на кубинското крайбрежие. Сякаш полемизирайки с Къртис Ван Къртис, Грей почти не използваше в двореца си локални хиперпреходи.

За морето бе направено изключение.

Вячеслав премина през слабото сияние на тунелното хиперполе и се озова на плажа. Зад гърба му, леко докосвани от минаващия през прохода въздух, се люлееха кестени — цъфтящи през цялата година, както се харесваше на императора. Отпред, върху белия пясък, се виждаха две човешки фигури. В двореца си Грей не признаваше охрана. Което щеше да е доста смело, стига той да не беше безсмъртен.

Затъвайки в пясъка до глезените с високите си ботуши, Шегал тръгна към владетеля на Империята.

Грей беше гол. През последните години не се беше грижил за фигурата си и сега изглеждаше достатъчно отблъскващо. Дебел мъж с неравномерен загар, наближаващ петдесетте, започнал да оплешивява, с къс кичур брада, накъдрен по ендорианската мода. До него се печеше голо момиче на дванайсет години. За подобни забавления по законите на Тера императорът го заплашваше немалка присъда — неговата малолетна любовница би успяла да порасне по време на излежаването й.

Но Грей очевидно използваше морала на Култхос за конкретния случай.

— Пристигнах, господарю мой — обади се Вячеслав, навеждайки глава.

Императорът отвори едното си око и измърмори нещо неразбираемо. Момичето се обърна по корем. Шегал продължаваше да стои мирно.

— Можеш да се съблечеш и да починеш — произнесе Грей по-високо.

— С ваше разрешение ще постоя.

— Не ти ли е горещо, командор?

— Не, господарю мой.

Грей приседна с пъшкане. Почеса косматия си корем. Погледна Вячеслав насмешливо, но добродушно.

— Харесва ли ти моята малка приятелка?

— Важното е да харесва на вас — отвърна Вячеслав, гледайки само в лицето на императора. Очите на Грей бяха меки, грижливи… лъжовни.

— Стига, Слав. Ти си с мен почти сто години, нали? Винаги ми е харесвала твоята независимост.

— Благодаря.

— Престани! Алиса, иди да се изкъпеш.

Момичето послушно се изправи и се затича към морето. Грей я съпроводи с почти бащински поглед.

— Младост… колко е приятно да си млад. Наистина млад. Между другото, страхотно момиче. Увлича се от чуждопланетната зоология, мечтае да стане екзобиолог. Нещо смешно ли казах, Вячеслав?