Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите

— Вашите кораби… те игнорират не просто законите на инерцията — замислено изрече той. — Те игнорират причинността.

— Частично.

— Вие искате да изолирате своята зона от Космоса. Няма никакъв соларен двигател, който ще измъкне вашите звезди от Галактиката. Те просто ще се изсипят от нашия свят в тази дяволска Вероятност…

— И около тях ще възникне нова Вселена. — Кей едва успя да разбере алкарисианина, толкова церемониална стана речта му. — Наша Вселена. С наша съдба.

— Защо? Ще бъде ли тя по-хубава?

— Кей Дач, тази Галактика трябваше да бъде наша. Корабите на Клона достигаха чужди звезди, когато вие още не сте били излезли в Космоса. Най-бързите, най-добрите кораби в света. Булратитата пълзяха от планета на планета, Дарлок бяха предпазливи, Меклон се преустройваше, Псилон се ровеше в тайните на мирозданието, Сакра смесваше сушата с морето, създавайки блата, Основата на силикоидите заселваше астероидите. Ние творяхме бъдеще. Клонът растеше. Това беше нашият свят!

Алкарисианинът се изправи в целия си ръст, разпервайки крила към сивото небе, сякаш възнамеряваше да излети, презрял притеглянето, почти равно на земното. Вятърът разрошваше перушината на слабото тяло, родено за висините. Гъвкавата шия се изопна и жълтите очи се впиха в Кей. Говорът се измени — сега използваше приказен алкарисиански и Дач с усилие отгатваше смисъла на фразите.

— Къде… къде са сега планетите ни? У хората и булратитата, у меклонците и мршанците… Къде е нашият Клон… през Галактиката? Единайсет планети, човеко! Всичко, което… остана! Лист от Клона, който… в тъмнината… е носен от бурята… Единайсет…

Търсещия истината се сви, криейки глава под крилете си. Алкарисианите не бяха страхливци, но той не вдигна поглед към Кей няколко дълги минути. После отново заговори на най-добре познатия на Дач команден алкарисиански:

— Хората ни мразят не заради Смутната война, така е. Булратитата избиха повече, отколкото ние. Меклон ни изтрови с вируси, променящи генотипа. На тях всичко им е простено. Дори вашият флот, чиито отломки падаха десет години на тази планета — и той не е причината. Ние се осмелихме да поддържаме вашите предатели! Хааран реши да премине към Клона и ние се съгласихме. Защото това беше наш свят, открит от нас преди хората, обозначен с орбитални станции — както повеляваше законът. Вие стъпкахте закона. Ние загубихме. Това не е нашата Вселена!

— Да — Кей стана, извисявайки се над седналия алкарисианин. — Този свят е бил създаден за хората.

Пламъкът в очите на алкарисианина бавно гаснеше. Той изтрака с клюн гневно и тъжно:

— Вероятно.

— Аз знам със сигурност, Търсещи истината. Нашият свят е бил създаден за човек — един-единствен човек. Той е повелител на съдбата.

— Говори, Дач. — Алкарисианинът дори не изглеждаше изненадан. Той зае поза, показваща внимание, но Кей не бързаше.

— Не възнамеряваш ли да направиш укритие за нощта? Ако завали дъжд, не бих искал да се окажа под него.

Къс поглед към небето — и полупрезрителен отговор:

— Аз също не обичам радиацията. Но тези облаци не са дъждовни. Говори.

— Моите коси и твоите пера биха искали да вярват… — Кей не се опита да спори. Птицеподобната раса не обичаше затворените помещения, въпреки че осигуряваха защита от лошото време. — Добре. Слушай и научи. Преди четири години служих на човек на име Къртис Ван Къртис…

Тази сутрин, едва събудила се, Рашел разбра, че няма да отиде в учебния център. Лимитът й от разрешени отсъствия още не беше изразходван и тя не възнамеряваше да седи в класната стая в такъв прекрасен ден. Постоя малко на прозореца, наблюдавайки превиващите се от вятъра и цопващите в локвите клончета, а после, както си бе по пижама, се спусна в столовата.

Родителите й, естествено, не си бяха вкъщи. Всички възрастни, които имаха някакво отношение към техниката за управление на климатичните условия, сега се суетяха в климатичната станция. Докато си наливаше чай, Рашел прочете кратката записка на таблото за подсещане. Неизправности на станцията… ще се върнем късно… в полунощ да си се прибрала, ще позвъним… Аха. Станцията се е скапала в най-подходящия момент, сега ще оцелее само половината от реколтата. Цените на плодовете няма да паднат.

Таури имаше много начини да поддържа икономиката си. При това без да причинява никакви неудобства на своите жители. Предишната вечер, преди неочакваната авария, целият постоянен персонал на станцията подготвяше масите за пикника и докарваше най-добрите сортове вино. Доброволците за помощници ще си изкарат добре.