Пол Андерсън - Кръстоносци в космоса

— Ето, излитаме — каза сър Роджър и лицето му с клюнестия нос ме изгледа присмехулно. — До час ще бъдем във Франция!

Той седна пред таблото с лостове и колела. А Бранитар припряно изрече:

— Пробните полети бяха само от по няколко мили. Кажи на своя господар, че за кораб от този тип е необходима известна подготовка.

Сър Роджър кимна с глава, когато му предадох това.

— Много добре, нека действа. — Неговият меч плавно се измъкна от ножницата. — Но аз ще следя курса по екраните. И при първия признак за предателство…

Сър Оуен се начумери.

— Разумно ли е това, милорд? — запита той. — Това изчадие…

— …е наш пленник. Ти си изпълнен с келтски предразсъдъци, Оуен! Нека започва.

Бранитар зае мястото си. Мебелировката на кораба — столовете, масите и леглата, — а и самите кабини бяха донякъде малки за нас и без почти никаква декорация. Не можеше да се види дори избродиран дракон за украса. Но щяхме да свикнем с това. Следях внимателно как сините ръце на пленника се движат по таблото. Изведнъж някакво бучене разтърси кораба. Не почувствах нищо, но земята на по-долните екрани внезапно се смали. Това беше магьосничество. Предпочитах обичайното придърпване на познатите на всички превозни средства при потегляне, при които няма „привеждане към нулева гравитация“.

Опитвайки се да укротя своя стомах, аз втренчих поглед в показаното на екрана небесно пространство. Ето че вече бяхме сред облаците, които се оказаха издигнали се нависоко водни пари. Това несъмнено доказва чудотворната мощ на Бога, защото всеизвестно е, че ангелите често си почиват върху облаците, без да се мокрят.

— Сега на юг — заповяда сър Роджър. Бранитар изпухтя, завъртя някаква стрелка и дръпна един лост надолу. Чух някакво прищракване. Лостът бе фиксиран. В жълтите очи блесна сатанинско злорадство. Бранитар скочи от мястото си и изръмжа срещу мен: „Consumati estis!“ Латинският му беше много лош.

— С вас е свършено! Аз току-що ви обрекох на гибел!

— Какво?! — изкрещях аз.

Давайки си смътно сметка какво става, сър Роджър се прекръсти и се хвърли към уерсгореца. Но гледката на екраните го прикова на място. Мечът със звън се изхлузи от ръката му и лицето му се обля в пот. Беше наистина ужасно. Земята остана зад нас, като че ли пропадаше в дълбок кладенец. Над нас синьото небе потъмня и звездите ярко заблестяха. И все пак не беше дошла нощта, защото слънцето продължаваше да грее на екрана, по-ярко от всякога. Сър Оуен изкрещя нещо на уелски. Аз коленичих.

Бранитар се втурна към вратата. Сър Роджър се хвърли и го сграбчи за дрехата. Те се строполиха на пода в свирепа схватка. Сър Оуен бе парализиран от ужас, а аз не можех да откъсна очи от потресаващата красота на гледката пред нас. Земята толкова се смали, че вече заемаше само един от екраните. Тя бе синя, с тъмни петна и кръгла. Кръгла! Един нов и по-дълбок звук се чу след монотонното бучене. Нови стрелки оживяха на контролното табло. Внезапно започнахме да летим, набирайки скорост с невероятна бързина. Двойка съвсем непознати нам двигатели, работещи на някакъв друг принцип, се бяха включили.

Видях как Луната нарасна пред нас. Докато я гледах, минахме толкова близо, че успях да зърна планини и кратери по нея, обгърнати в собствената си сянка. Но това бе немислимо! Всички знаеха, че Луната е един съвършен кръг. Хлипайки, аз се опитвах да махна този образ от екрана, но не можех. Сър Роджър надделя над Бранитар и го просна почти бездиханен на пода. Рицарят се изправи, дишайки тежко:

— Къде се намираме? — попита на пресекулки той. — Какво стана?

— Издигаме се — казах прегракнало. — Нагоре и навън. — Запуших с пръсти ушите си, за да не оглушея, когато се блъснем в първата от кристалните сфери. След малко, тъй като нищо не се бе случило междувременно, отворих очи и отново се огледах. И Земята, и Луната ставаха все по-малки, наподобявайки необикновено едра двойка звезди — едната в синьо, другата в златисто. Истинските звезди грееха неподвижно, с немигащ блясък, на фона на един безкраен мрак. Имах усещането, че продължавахме да набираме скорост. Сър Роджър прекъсна молитвите ми с ругатня:

— Трябва първо да си уредим сметките с онзи предател! — Ритна Бранитар в ребрата. Уерсгорецът се надигна, гледайки предизвикателно. Събрах самообладание и го попитах на латински:

— Какво направи?! Ще умреш в мъчения, ако веднага не ни върнеш.

Той се изправи, изпъчил рамена, отнасяйки се към нас с презрителна гордост.