Нийл Стивънсън - Диамантената ера

По време на едно от навлизанията си под вълните Нел се срещна с човек — барабанчик, — който изплува от глъбините съвсем гол, освен раницата на гърба му. Това би трябвало да я удиви, но Нел знаеше, че мъжът е там, още преди да го види и когато се приближи, усети, че в ума й стават неща, които идват отвън. В мозъка й имаше нещо, което я свързваше с барабанчиците.

Нел беше разработила някои общи планове и ги бе дала на инженерите си, а те ги бяха дали на Карл, който ги отнесе при функциониращ преносим СК в атлантския лагер и състави малка система за проучване и манипулиране с нанотехнологични устройства.

Светли точици блестяха по кожата на Нел в мрака като самолетни светлини в нощно небе. Изстъргаха една от тях със скалпел и я проучиха. Откриха подобни устройства да циркулират в кръвообращението й. Тези неща, разбраха те, трябва да бяха вкарани във вените й, когато я бяха изнасилвали. Бе ясно, че блестящите точици са устройства, сигнализиращи на други оттатък залива, който отделя всеки от нас от съседите ни.

Карл отвори едно от нещата от кръвта на Нел и откри вътре система от лостова логика, както и записващо устройство, съдържащо няколко гигабайта данни. Те бяха разделени на отделни групи, всяка от които шифрована с различен код. Той опита всички ключове, които беше получил от Джон Пърсивал Хакуърт, и откри, че един от тях — ключът на Хакуърт — отключва някои от групите. Когато проучи шифрираното съдържание, Карл намери фрагменти от план за някакво нанотехнологично устройство.

Взеха кръв от няколко доброволеца и откриха, че един от тнх има същите малки обекти. Когато доближиха два от тях, те се долепиха един до друг с помощта на лазер, обменяйки данни и изпълнявайки някакво изчисление, което предизвика отделяне на топлина.

Устройствата живееха в кръвта на човешката раса като вируси и се предаваха от човек на човек по полов път и чрез какъвто и да е друг вид обмен на телесни течности. Това бяха интелигентни пакети от данни, също като онези, които циркулираха в медийната мрежа. Като се свързваха помежду си в кръвта, те образуваха огромна комуникационна система, успоредна на, и навярно свързана със сухата Мрежа от оптични кабели и медни жици. Подобно на сухата, мократа Мрежа можеше да се използва като компютър — за задействане на програми. И сега ставаше ясно, че Джон Пърсивал Хакуърт я е използвал тъкмо по този начин с някаква огромна програма, която сам е разработил.

— Хакуърт е Алхимика — каза Нел, — и използва мократа Мрежа, за да създаде Семето.

Тунелите започнаха на половин километър от брега. Някои трябва да бяха там от много години, защото бяха груби като стволове на дървета, покрити с ракообразни и водорасли. Но беше ясно, че през последните няколко дни органично са се разклонили като корени, търсещи влага. От кората на старите излизаха чисти нови тръби, издигаха се към линията на прилива и безспирно се раздвояваха, за да открият многобройни отвори пред бежанците. Те завършваха с устни, които всмукваха хората като слонски хоботи, поглъщайки ги почти без да поемат морска вода. Вътрешните им страни бяха покрити с медиатронни изображения, които ги подканяха към глъбините и винаги изглеждаше така, като че ли съвсем малко по-нататък ги очаква топло, сухо и добре осветено пространство. Но светлината се местеше заедно с хората, така че те напредваха по тунелите сякаш с перисталтични движения. Бежанците стигнаха до стария, покрит с налепи главен тунел и продължиха напред, вече слели се в плътна маса, докато не излязоха в огромна открита кухина, много под повърхността на океана. Тук ги очакваха храна и прясна вода и те стръвно се нахвърлиха отгоре им.

Двама души не ядоха и не пиха нищо друго, освен провизиите, които бяха донесли със себе си — Нел и Карл.

След като откриха нанообектите в плътта на Нел, които я свързваха с барабанчиците, тя беше останала през нощта, за да проектира контрананообект, който да открие и унищожи устройствата. Двамата с Карл вкараха тези нанообекти в кръвта си, така че сега не бяха под влияние на барабанчиците. Въпреки това не насилиха късмета си, като ядат тази храна и това беше добре, защото щом се нахраниха, на бежанците им се приспа. Те легнаха на пода и заспаха. От голата им плът се заиздига пара и скоро по кожата им заиграха светлинки като звезди, изгряващи след залез слънце. Два часа по-късно звездите се сляха в постоянна повърхност от премигваща ярка светлина, сякаш пълна луна огряваше телата на пируващи, заспали на горска поляна. Бежанците, вече барабанчици, спяха и сънуваха един и същи сън. Абстрактните светлини, мъждукащи по медиатронната повърхност на пещерата, започнаха да се сливат и да се организират в тъмни спомени от дълбините на подсъзнанието им. Нел видя моменти от собствения си живот, преживявания, отдавна превърнали се в думи от „Буквара“, но сега отново показвани в суров и ужасяващ вид. Тя затвори очи, но стените издаваха и звуци, от които не можеше да избяга.