Нийл Стивънсън - Диамантената ера

Освободен от ежедневните си задължения, на третия ден от обсадата той пое покрай брега на север от лагера на Нова Атлантида. На всеки няколко метра пресичаше племенна граница и представяше виза, която според предвижданията на Общия икономически протокол трябваше да му позволи свободно преминаване. Някои от племенните зони бяха широки само метър-два, но собствениците им ревниво пазеха достъпа си до морето, като по цяла нощ седяха и зяпаха прибоя в очакване на някаква неопределена форма на избавление. Карл Холивуд мина през лагери на ашанти, кюрди, арменци, навахо, тибетци, сендероси, мормони, йезуити, лапландци, паштуни, тутси, Първата разделена република и многобройните й разклонения, хартландци, ирландци и една-две местни клетки на „Криптнет“, които сега бяха изпълзели на открито. Холивуд се сблъска със синтетични филозони, за които никога не беше чувал, но това не го изненада.

Накрая стигна до обширна част от брега, пазена от дванайсетгодишни китайски момичета. Той показа акредитивите си от Нейно величество кралица Виктория II, които бяха толкова внушителни, че наоколо се стълпиха много момичета. Карл Холивуд с удивление ги чу да говорят на перфектен английски, при това в изключително изискан викториански стил. Изглежда го предпочитаха, когато обсъждаха абстрактни въпроси, но когато се отнасяше за нещо конкретно, минаваха на китайски.

Придружиха го в лагера на Мишата армия, който беше като приют за дрипави, болни и ранени от други филозони. Онези, които не лежаха по гръб, оставили се на грижите на мишите сестри, седяха на пясъка, прегърнали колене, и гледаха към океана по посока на Ню Шузан. Тук наклонът бе съвсем слаб и човек можеше да навлезе на цял хвърлей камък във водата.

Един човек наистина го беше направил: млада жена с дълга коса, която падаше върху раменете й и се стелеше по повърхността около кръста й. Тя неподвижно стоеше с гръб към брега и държеше книга в ръце.

— Какво прави там? — попита Карл Холивуд придружителката си от Мишата армия, която имаше пет малки звезди на реверите си. В Пудонг той бе научил отличителните им знаци: пет звезди означаваха, че момичето командва 4 5души, с други думи 1024. Следователно, командир на полк.

— Вика майка си.

— Майка си ли?

— Майка й е под вълните — отвърна момичето. — Тя е кралица.

— Кралица на какво?

— Тя е кралицата на барабанчиците, които живеят под водата.

И тогава Карл Холивуд разбра, че принцеса Нел също търси Миранда. Той хвърли дългия си дъждобран на пясъка и нагази в Тихия океан, придружен от момичето. Остана на благоразумно разстояние, отчасти за да прояви уважение и отчасти защото Нел носеше на пояса си меч. Лицето й беше наведено над страниците на книгата като лупа и той почти очакваше хартията да започне да се гърчи и дими под погледа й.

След известно време тя вдигна очи. Момичето тихо се обърна към нея. Карл Холивуд не знаеше какъв е протоколът, когато човек е нагазил в Източнокитайско море, затова пристъпи напред, поклони се колкото по-ниско можеше при тези обстоятелства и подаде на принцеса Нел свитъка от кралица Виктория II.

Тя безмълвно го прие и го прегледа, после се върна отначало. След това го подаде на момичето, което внимателно го нави. Известно време погледът на принцеса Нел се рееше над вълните, после погледна Карл в очите и тихо каза:

— Приемам акредитивите ви и ви моля да предадете топлите ми благодарности и почитания на Нейно величество, както и извиненията ми, че обстоятелствата ми пречат да напиша по-официален отговор на любезното й писмо, което по всяко друго време естествено би било първата ми задача.

— Ще го направя при първа възможност, Ваше височество — отвърна Карл Холивуд. При тези думи принцеса Нел го погледна малко неуверено и премести крака, за да запази равновесие, макар че можеше да се дължи и на подводно течение. Карл разбра, че никога не са се обръщали към нея така и че до признаването й за такава от Виктория, тя не е разбирала напълно положението си.

— Жената, която търсите, се казва Миранда — каза той.

От ума на Нел като че ли изчезнаха всички мисли за корони, кралици и армии и тя отново беше просто млада дама, която търсеше… какво? Майка си ли? Своята учителка? Своята приятелка? Карл Холивуд тихо и нежно заговори, само колкото да може да го чуе сред морския прибой. Говореше й за Миранда, за книгата и за старите истории за подвизите на принцеса Нел, които бе проследил, гледайки предаванията на Миранда много години по-рано в „Парнас“.