Нийл Стивънсън - Диамантената ера

Това им даде възможност без много инциденти да напреднат по уличката, но когато излязоха на пътя, се превърнаха в прашинки сред пясъчна буря. Полковник Спенс изпразни във въздуха почти цял пълнител. Експлозиите едва се чуваха в хаоса, но мълниите, които изскачаха от дулото на оръжието, привличаха известно внимание и хората непосредствено около тях наистина се отстраняваха от пътя им. Карл видя, че един от зулусите прави с дългото си оръжие нещо много грозно и извърна очи. После си помисли, че работата на зулуса е да им пробива път, а неговата — да внимава за по-далечни опасности. Той бавно се въртеше настрани и се опитваше да не обръща внимание на онова, което се случваше само на една ръка разстояние от него.

Бяха навлезли в абсолютно хаотично улично сражение между силите на Крайбрежната република и „Юмруците на справедливата хармония“. Положението изобщо не се изясняваше от факта, че мнозина от крайбрежниците бяха дезертирали, завързвайки червени ленти на ръкавите на униформите си, че мнозина от „Юмруците“ не носеха каквито и да е обозначителни знаци и че много други, които не бяха свързани нито с едните, нито с другите, се възползваха от ситуацията, за да грабят магазини и бяха отблъсквани от частна охрана. Мнозина от самите тях бяха нападани от организирани банди.

Намираха се на Нанжин Роуд, широка магистрала, водеща право към Дигата и Хуанг Пу, застроена с четири-пет етажни постройки, така че към тях гледаха много прозорци, на всеки от които можеше да стои снайперист.

Снайперисти наистина не липсваха, разбра Карл, но повечето от тях се стреляха помежду си от двете страни на улицата. Онези, които обстрелваха улицата, не се целеха конкретно в никого. Карл видя човек с пушка с лазерен мерник, който изпразваше пълнител след пълнител, и си помисли, че това е ясна и непосредствена опасност затова в момент, в който напредването им временно бе затруднено, докато зулусите изчакваха някакво особено отчаяно меле между крайбрежниците и „Юмруците“ да се реши от само себе си, той зае стабилно положение, свали пушката от рамото си, прицели се и стреля. На слабата светлина от стрелбата и фенерчетата можеше да види, че каменната рамка на прозореца избухва в прах точно над главата на снайпериста. Мъжът се приведе, после започна да осветява улицата с лазера си, търсейки източника на куршума.

Някой бутна Карл изотзад. Беше Спенс, който бе ударен от нещо и единият му крак беше обездвижен. Един от „Юмруците“ връхлиташе полковника. Карл заби приклада на пушката си в брадичката на мъжа и го блъсна заднешком обратно в мелето с обелени очи. После зареди нов патрон, вдигна оръжието на рамото си и се опита да открие прозореца със снайпериста.

Човекът все още бе там и търпеливо прокарваше рубинения лъч на лазера по кипящата повърхност на тълпата. Карл дълбоко си пое дъх, бавно го изпусна, помоли се никой да не го бутне и натисна спусъка. Прикладът силно блъсна рамото му и в същия момент видя, че пушката на снайпериста пада от прозореца. Цялата авантюра навярно бе лоша идея. Ако някой от другите снайперисти бе видял това, навярно щеше да поиска да се избави от него, от което и племе да беше. Карл зареди нов патрон и стисна пушката в една ръка, насочена надолу към улицата, където нямаше да е толкова подозрителна. С другата си ръка подхвана Спенс под мишницата. Краищата на мустаците на полковника постоянно мърдаха, докато продължаваше с безкрайното си бърборене. Карл не можеше да чуе нито дума, но окуражително кимаше. Дори най-прозаичните неовикторианци не можеха да приемат сериозно този номер с неподвижната горна устна. Сега Холивуд разбираше, че всичко се постига с кимане и намигане. Полковник Спенс не можеше да каже, че се страхува. Това по-скоро бе някакъв код, някакъв спасяващ достойнството им начин да признаят, че и двамата са уплашени до смърт.

Неколцина „Юмруци“ едновременно се нахвърлиха отгоре им. Зулусът беше нападнат от двама, първият израелец от един, но после се появи още един и ножът му отскочи от бронираната жилетка на евреина. Карл вдигна пушката си, като закрепи приклада между ръката и тялото си и стреля от хълбок. Откатът едва не изби оръжието от пръстите му — „Юмрукът“ буквално изпълни задно салто.

Не можеше да повярва, че още не са стигнали до брега. Вече вървяха часове наред. Нещо силно го удари в гърба и го накара да залитне напред. Той погледна през рамо и видя мъж, който се мъчеше да го намушка с щик. Друг мъж се опита да изтръгне пушката от ръката му. Прекалено изненадан, за да реагира веднага, Карл най-после пусна Спенс, протегна пръсти и ги заби в очите на противника си. В ухото му се разнесе страхотен взрив и той погледна, за да види, че Спенс се е завъртял и е застрелял мъжа с щика. Израелецът, който пазеше гърба им, просто бе изчезнал. Карл вдигна оръжието си към хората, които го връхлитаха изотзад. Това и пистолетът на Спенс разчисти задоволително пространство. Но нещо по-мощно и ужасяващо тласкаше хората към тях и когато се опита да види какво е, Холивуд разбра, че сега между него и зулусите са се вмъкнали десетки китайци. Израженията на лицата им бяха измъчени и панически — не ги атакуваха, а самите те бяха атакувани.