— Ясно — казвам аз. Все пак Неудачника може да бъде проследен. Но това развлечение ще струва толкова скъпо, че е безполезно да навивам Гилермо. — Можете ли да викнете дайвърите си?
— В момента не са в мрежата.
Също разбираемо. Ако наистина са се опитвали да измъкнат Неудачника, сега просто къртят. Единият в Украйна, другият в Канада. Може би псуват насън.
— Добре — решавам аз. — Може ли веднага да отида на трийсет и трето ниво?
Гилермо отмества поглед.
— Отдавна ли сте играли? Запазени ли са записите ви?
— Не…
— Тогава ще ви се наложи да тръгнете от самото начало.
Виж това не го очаквах.
— Какви тия дивотии? Всички игри имат служебни канали за придвижване между нивата! Да не би вие да сте изключение?
— Да.
— Но защо?
— „Лабиринта“ има солиден награден фонд за рекордна бързина на преминаване на отделно ниво или на цялата игра.
— Спомням си, е, и какво… какъв е фондът?
— Голямата награда е половин милион долара. Парите са за онзи, който премине всичките нива и унищожи Принца на Пришълците за четирийсет и седем часа и петдесет и девет минути — в гласа на Гилермо започва да звучи рекламна тържественост.
Леле-мале…
Защо не съм геймър?
— Сумата е огромна — кой знае защо подчерта Гилермо. — Нали? Всички кодове, даващи на геймъра безсмъртие или пълен арсенал и екипировка, ще бъдат разкрити, щом става въпрос за половин милион. Всички служебни канали ще бъдат намерени и използвани. Би ни се наложило да изплащаме често тези суми… по-точно — никога да не ги изплащаме.
— Но тогава как работят вашите дайвъри?
— Те предварително са преминали „Лабиринта“. Имат записи във всички нива, на всички опасни места. Две-три минути — и са там, където се налага да бъдат.
Хубаво начало.
— Колко време отнема придвижването до трийсет и трето ниво?
— От двайсет и пет часа — до безкрайност.
На какво всъщност е разчитал Човека Без Лице? Ако за денонощие дайвърите на „Лабиринта“ не успеят да измъкнат Неудачника, спасяването му по принцип е невъзможно…
Гилермо мълчи и ме наблюдава.
— Мога ли да получа поне картите на нивата? — питам аз. — Пълните карти?
— Не. Пълни карти няма. „Лабиринтът“ се променя постоянно и самостоятелно. Защото не е филм, нито пък книга, Стрелецо. Това е цял един свят, свят на чудесата! А чудото не може да бъде статично.
Порталът, свързващ „Лабиринта“ и останалата дълбина, е красив. Представлява исполинска, извисяваща се към небето арка от черен мрамор. По нея се приплъзват бледолилави искри, а от камъка долита неприятно ниско бучене, което се редува с тежки, нечовешки въздишки. Отворът на арката е запълнен със завихряща се на кълба аленочервена мъгла.
И към тази мъгла бавно, като хипнотизирани, се движат върволици от хора. Несекващ поток. Може би не всички участници са истински, част от тях сигурно са създадени от сисоповете на „Лабиринта“ за по-голяма тържественост. Но въпреки това е доста ефектно.
Вливам се в общия поток.
— Ей…
Хлапакът, който върви до мен ме докосва по рамото.
— Как се казваш?
— Стрелеца.
— Аз съм Алекс.
— Много ми беше приятно… — казвам аз и му обръщам гръб. Но хлапакът не изостава.
— Ти за първо ниво ли си?
— Да.
— Да тръгнем заедно, а? Доста по-лесно е, честна дума!
Оглеждам го. Личи си, че външността му е серийно производство, държи се малко нагло, но уверено.
— Ще изминем заедно първите пет-шест нива — продължава хлапакът. — Елементарни са, но така се свиква по-лесно. А после, ако решиш, се разделяме. Е?
— Става.
Пляскаме длани, тръгваме един до друг. Кървавата мъгла ни обгръща, вече нищо не се вижда. От небето долита нечий глас:
— Режим?
— Двоен вход! — казва Алекс — Алекс и Стрелеца!
— Двоен вход — повтарям аз. — Стрелеца и Алекс!
Мъглата леко се разпръсква. Стоим до дрезина, спряла върху ръждясали релси. Върху дрезината се търкалят два гащеризона и шлем-маски, два пистолета. Всичките ни спътници са изчезнали. Проверяваме пълнителите, преобличаме се.
— На гарата със сигурност ще има засада — мърмори Алекс. — Не бива да се отпускаме… Ти откъде си, Стрелец?
— От мама и тате.
С това въпросите се изчерпват. Заставаме на дрезината, задвижваме лоста. Старата бричка бързо набира скорост, движим се през разсейваща се мъгла.
— Да не си падаш по Кинг, Стрелец?
— Това пък защо?
— Ами никът ти… или просто си добър стрелец?
Читать дальше