Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

Здесь есть возможность читать онлайн «Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Квазар, Жанр: Киберпанк, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Лабиринтът на отраженията: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Лабиринтът на отраженията»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Виртуалният свят.
. Трансконтиненталните корпорации създават там пищен, приказен град — Дийптаун. Всеки може да го посети. На всички им харесва. И някои отказват да го напуснат.
Защото там има истинска свобода.
Никакви задръжки — виртуални дуели, компютърен секс, собствена митология… Е, има и дайвъри, които следят за реда в Дълбината. И понякога им се налага да го правят без оглед на средствата…

Лабиринтът на отраженията — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Лабиринтът на отраженията», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ще видиш.

Излизаме от мъглата. Пътят минава през ронливи насипи, отпред се задава гарата — сградата е обгоряла като райхстага след щурма. Сходството се усилва от развяващото се върху купола червено знаме. Чудя се дали знамето е детайл от реквизита — много от прозападно настроените геймъри и до днес продължават да разчистват сметките си с комунизма, или обратното — някой болшевик е решил да отбележи годишнината от революцията. По-скоро е последното — след три дни е седми ноември.

— Сега гледай внимателно, приготви се — казва Алекс зад гърба ми. — Непременно ще има засада. Разбираш ли, всеки има нужда от повече пълнители…

— Разбирам — казвам аз и се обръщам. Стрелям два пъти и насоченият вече пистолет пада от ръката на кратковременния ми съюзник. Навеждам се над него. Алекс се опитва да си поеме въздух, като безсмислено ме гледа. Програмата му дава още пет секунди, за да осъзнае поражението си. — И аз обичам Кинг, между другото — информирам аз и вдигам пистолета му.

Такива ми ти работи. Имах пистолет и осем патрона, а станаха два пистолета и четиринайсет патрона.

Изхвърлям трупа от дрезината и той пада до насипа при купчината също толкова мъртви тела. Там, където според плана на Алекс трябваше да се озова аз.

— Играл съм „Deathmatch“, когато ти още не си стигал до клавиатурата — казвам му без злоба за довиждане. Трупът ще изтлее бързо, за около шест часа. Така са нагласени нещата. Иначе цялото пространство на „Лабиринта“ щеше да е затрупано с кости.

Гарата се приближава. Гледам я, опитвам се да разбера какви промени са настъпили в сравнение с предишния път. Май ей онази куличка в дясното крило я нямаше.

Дрезината преминава край застинал влак, новичък и чистичък, със седящи до прозорчетата хора. Телата им са покрити със сивкав налеп. Това е влак с бежанци, изгорен от пришълците по време на опита му да напусне Сумрачния Град. Гледам благопристойно насядалите край прозорчетата бежанци. Да. Вие сте ламери, скъпи създатели на „Лабиринта“. Не знаете какво е истинска евакуация и истински бежанци.

Скачам от дрезината, изтъркулвам се надолу по насипа. Извозването до гарата е за нахаканите новаци. Аз предпочитам да вървя пеш… бавно.

За по-сигурно.

1

Първото ниво е лесно по дефиниция. И трябва да е такова, за да може новаците да свикнат с играта, да повярват в силите си… за да дойдат пак и пак. Приближавам се към гарата откъм лявото крило, бързо проверявам няколкото скривалища, които помня — в канализационната шахта, в трафопоста и в кабината на преобърнатия локомотив, който се търкаля напреко върху релсите. В шахтата няма нищо, в трафопоста намирам два пълнителя, а в локомотива — сандвич в прозрачна опаковка. Засега няма нито хора, нито чудовища, и това буди тревога.

Доближавам се до един от страничните входове на сградата. Изчаквам секунда пред избитата врата, после рязко се мятам вътре.

Аха.

Скачат ми два мутанта — дребни, човекоподобни демони. Обрасли са с някаква зелена и мъхеста гадост, държат винтовки с възлестите си хиператрофирали лапи. Единият носи още здрави очила със строги, „професорски“ рамки.

Разстрелвам мутантите в упор, те дори не успяват да открият огън. Сменям пълнителите, отивам при труповете. Винтовките са разнебитени от куршумите. Жалко. Само с пистолет си заникъде.

Вървя из гарата. Върволица от празни, мръсни зали, локви кръв, целите стени са изписани с някакви отчаяни призиви и проклятия… Не гара, а Брестска крепост. Според легендата на играта тук се е състояла последната схватка между градската полиция и пришълците завоеватели. Знам, че някъде в подземията мога да намеря умиращ сержант, който ще ми разправи ужасяващи истории за нашествието и преди да умре ще ми подари винтовката си. Но ме мързи да търся тази сладникава, вечно умираща програма. Методично проверявам още няколко скривалища, намирам бокс, който незабавно слагам на лявата ръка, две-три ръчни гранати, и накрая — двуцевка.

Два-три пъти в далечината се мяркат човешки фигури, но те не опитват да ме преследват и аз също ги оставям на мира. Времето е малко. Насочвам се към изхода за гаровия площад. Там, на масичката, зад която се търкаля окървавен женски труп… той винаги лежи тук… тихо работи компютър. На екрана е менюто на играта. Записвам се, отговарям с отказ на предложението да изляза от играта. Продължавам. Към второ ниво.

С винтовка в ръце тичешком излизам от гарата, доближавам се крадешком до пътя, като се снишавам и се крия зад дърветата. Имало е защо да се крия. Стрелят по мен някъде от горните етажи. Ядец.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Лабиринтът на отраженията»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Лабиринтът на отраженията» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Нов патрул
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Нощен патрул
Сергей Лукяненко
Отзывы о книге «Лабиринтът на отраженията»

Обсуждение, отзывы о книге «Лабиринтът на отраженията» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x