Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

— Тези дни в „Лабиринта“ е станало странно произшествие…

Млъквам, чакам как ще реагира. Вили очевидно се замисля.

— Произшествие? — кимване по посока на прозореца. — Тук всеки ден има хиляди произшествия. Война! Изстрели! Веселба!

Нима човекът без лице е сгрешил? Започвам да се чувствам като идиот.

— Вашите дайвъри… — започвам. — Вчера, например, справиха ли се с работата си?

Това е единственото, което знам. Дайвърите на „Лабиринта“ не са оправдали надеждите…

— Аха! — Вили кимва. — Аха! Неудачника!

За всеки случай кимвам утвърдително.

— Това ли е проблемът? — Агире става сериозен.

— Доколкото знам — да.

Пауза. Гилермо преценява нещо наум.

— Какво ви е известно, господин Стрелец?

Безполезно е да го лъжа. Човекът пред мен не е от тия, които си струва да блъфираш.

— Съвсем малко. Уведомиха ме, че в „Лабиринта“ имало проблем. Че вашите дайвъри не могат да го решат. Помолиха ме да ви помогна.

Нова пауза. Аз съм анонимен и е рисковано да ме посвещават в неприятните страни от живота на компанията. Но Гилермо явно има нюх към неприятностите и към начините за преодоляването им.

— Ще подпишете ли еднократен договор? — тонът му става бърз и делови.

— Да.

— Никакво разгласяване на ситуацията — добавя той. — С всички възможни наказателни санкции.

— Да…

— Заповядайте, Стрелец — той посочва бюрото си. Приближавам се, като предполагам, че сега ще се подписват документите за сътрудничество.

Но Вили посочва средния монитор:

— Това е трийсет и третото ниво на „Лабиринта“, господин Стрелец. „Дисниленд“.

Гледам екрана, и нивото никак не ми харесва. Най-малкото защото изглежда доста по-различно от времената, когато съм ходил там.

— Много, много лошо ниво… — казва Вили. Следва уточнението: — Тежко е. Ето го началото. „Руските хълмове“. Това е… — той докосва с пръсти клавиатурата и изображението се мести — …демон-хващач. Лош!

Сякаш във въображението на създателите на „Лабиринта“ са се раждали добри демони…

— Това е той… — още едно докосване до клавишите. — Неудачника.

Гилермо мълчи, но паузата не е театрален ефект — на екрана няма нищо необичайно. Просто размишлява.

— Значи, точно това е проблемът, Стрелец? Нали?

Нито един нормален обитател на Дийптаун не може самостоятелно да излезе от дълбината. Той просто няма да види компютъра си, няма да успее да въведе команда за изход или да се свърже гласово с операционната система. Само във виртуалните къщи, където има нарисувани аналози на истинските компютри, подсъзнанието милостиво прави изключение. От дълбината се излиза там, откъдето си влязъл. В своя измислен дом, който може да бъде дворец или колиба, но с „истински“ компютър.

Точно затова съществуват таймерите. Те са вградени във всички програми, от майкрософтската „Windows-Home“ до руските „Вирт-Навигатор“ и „Дийп-командър“ 3 3 Алюзия с DOS-Navigator и Norton Commander. — Бел.пр. . Максималното време на престой в дълбината е четирийсет и осем часа. Срок, за който човек няма да умре от глад и обезводняване. Наистина, здравомислещите потребители винаги засичат по-кратко време. С два-три часа или денонощие по-малко… Маниака, който нагласява таймера си на трийсет и шест часа, вече е изключение. Пробуждането на човека, който се е разхождал из дълбината две денонощия, е зрелище, което… смърди.

Разбира се, таймерът може да бъде разбит и изключен. Или разбиването да бъде придружено с добавяне на две-три нули към четиридесет и осемте часа. Но подобни камикадзета се броят на пръсти, а участта им е направо плачевна.

Като тази на Неудачника, да речем.

„Лабиринта на Смъртта“ няма как да се мине наведнъж. Просто е непосилно. Във виртуалността сънят те напуска, но все пак издръжливостта си има граници. Затова в края на всяко ниво геймърите получават достъп до менюто на играта, където могат да запишат своите координати и да излязат в обикновената дълбина. Да излязат, за да се върнат пак.

Но се намират оптимисти, които решават да преминат „Лабиринта“ на един път. Да повторят първото, легендарно потапяне в дълбината. Те разбиват защитния таймер, понякога сами, понякога с помощта на някоя хакерска програма. Отрязват си пътя към гарантираното завръщане. И се гмурват до самото дъно.

Обратно ги измъкват дайвърите. Всички големи игрови центрове имат връзка с някой от нас. А най-големите даже разполагат с анонимни сътрудници на щат. По-евтино им излиза да плащат на нас, отколкото на роднините на загиналия от изтощение геймър.