Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

— Притежавам поверителна информация за ръководството на „Лабиринта“.

— И все пак ви моля да изложите накратко целта на посещението си…

Какво пък…

— Бих искал да информирам господин Гилермо Агире, че съм осведомен за възникналия тези дни малък проблем и за невъзможността той да бъде решен от дайвърите, които ви сътрудничат. Възнамерявам да ви предложа услугите си за неговото разрешаване.

Секретарката кимва:

— Момент.

Тя бавно става от мястото си и излиза през една от вътрешните врати. Търпеливо чакам. Всичко е много мило и патриархално. Никакви компютри, никакви чудовища. Сякаш не си в офиса на най-мрачната и скъпоструваща атракция в историята на човечеството, а на дребна фирмичка, търгуваща с тоалетна хартия…

Девойката липсва дълго. Писва ми да стоя и сядам в един от фотьойлите, разлиствам разхвърляните върху масичката вестници. Тишина и спокойствие. Аз съм единственият посетител, макар че в действителност сигурно има и други. Просто не се виждаме, пък и те си общуват с други служителки на фирмата.

— Господин…

— Стрелец — казвам аз и се изправям. — Наричайте ме Стрелеца.

Девойката кимва.

— Господин Гилермо Агире ще ви приеме.

В гласа й има леко любопитство. Май не е подозирала за съществуването на някакви проблеми в „Лабиринта“.

Влизам през посочената врата и замирам.

Красиво е.

Помещение във форма на неправилен триъгълник, едната стена е съвсем прозрачна и през нея от голяма височина се вижда градът, който е залят с червената светлина на залеза. Не е Дийптаун… по-скоро Сумрачния Град. Бюрото на началника на службата за сигурност на „Лабиринта“ господин Гилермо е подковообразно. Върху него са наредени само три монитора и клавиатура. Самият господин Гилермо вече се изправя насреща ми. Възрастен, слаб, много почернял от слънцето, по шорти и спортна фланелка.

— Здравейте — той пръв ми подава ръка. — Значи вие сте Стрелеца, нали? Наричайте ме просто Вили.

Така да бъде, Вили.

Стискам ръката му.

— Казали сте толкова интересни неща… нали? За проблеми, дайвъри, помощ… — Вили се смее и размахва ръце. — Бум! Бум! Такава помощ ли?

Интересна програма-преводач. Силен акцент и паразитни думи, сякаш самият Гилермо говори руски. Веднага някак ти се променя отношението към човека…

— Хайде да си говорим открито? — предлагам аз. Вили-Гилермо смръщва чело и кимва. — Аз съм дайвър.

— Нима? — учтиво се интересува Вили. — А какво е това?

Усмихвам се в отговор. Казвам:

— Предполагам, че украинецът и канадецът, които ви сътрудничат, ще могат по-бързо да ви го обяснят. Имам предвид дайвърите, работещи за вас на постоянен договор.

Вили ме гледа и мълчи. Продължително. После казва:

— Мислех, че Анатол е руснак. Украинец ли е?

Да. Човека Без Лице е по-добре осведомен, отколкото шефът на службата за сигурност на „Лабиринта“.

— Това вече са подробности — казвам.

— Седнете, Стрелец… — Вили премества към мен един фотьойл, а той самият отива до прозореца. Гледа към града, потъващ сред кървавочервеното зарево. — Значи вие сте дайвър?

Кимвам.

— Това е крайно интересно. Това е необичайно! — Вили повдига показалеца си. — Всички търсят дайвъри, всички имат молби, бизнес, въпроси… вие сам дойдохте при нас.

Мълча.

Вили се обръща.

— Имате красив костюм, Стрелец — казва той. — Добре би му пасвал… каскет! Едно малко сиво каскетче!

Ясно. Елементарен тест.

— Вики…

Вили се усмихва. Ясно. Същият номер, до който прибягна и човекът без лице. Отрязан съм от операционната си система. Тия игрички трябваше да се очакват отдавна.

Дълбина-дълбина, не съм твой…

Оказа се, че ме боли главата. От бирата е, значи…

Свалих шлема, пресегнах се към мишката. Пуснах „Биоконструктора“, припряно избрах в менюто „Дрехи“, после „Шапки“, намерих нещо средно между барета и кепе. Залях го със стоманеносива боя. И го нахлупих върху своята фигура — личност номер седем, Стрелеца…

deep

[Enter]

Баретата е на главата ми. Не знам дали господин Агире е имал точно това предвид. Но май го задоволява.

— Ние ценим работата на дайвърите — произнася Вили. — Но нашите постоянни сътрудници се справят с нея. Иска се време, малко. Ще ви предложим интересна работа. Нали?

Клатя глава, баретата се килва на едната страна.

— Господин Гилермо — с почит, но твърдо отговарям аз. — Става дума за един конкретен въпрос, по който ми се ще да помогна на „Лабиринта“.

Веждите му се повдигат учудено.