Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

Здесь есть возможность читать онлайн «Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Квазар, Жанр: Киберпанк, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Лабиринтът на отраженията: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Лабиринтът на отраженията»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Виртуалният свят.
. Трансконтиненталните корпорации създават там пищен, приказен град — Дийптаун. Всеки може да го посети. На всички им харесва. И някои отказват да го напуснат.
Защото там има истинска свобода.
Никакви задръжки — виртуални дуели, компютърен секс, собствена митология… Е, има и дайвъри, които следят за реда в Дълбината. И понякога им се налага да го правят без оглед на средствата…

Лабиринтът на отраженията — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Лабиринтът на отраженията», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Така значи.

Без особена надежда удрям водача с дръжката — това също е слаб вирус, той зашеметява простички програми от типа на „Дийп-разводач“. Но ефект, разбира се, няма.

— Кротувай — съветва шофьорът, като наблюдава как дърпам дръжките на вратата. Всичко е затворено здраво, така че се примирявам.

В края на краищата, информацията никога не е излишна.

Пътуването продължава. Още веднъж се опитвам да се свържа с Вики — никакъв ефект. Блокиран е гласовият канал за връзка.

Дълбина-дълбина, не съм твой…

На екраните на шлема се вижда купето на колата. Леле, колко гот е изпипано. Като на истинска спортна „Ланча“ е.

Сложих пръсти на клавиатурата, набрах няколко команди, натиснах „Enter“.

Получи се.

deep

[Enter]

Отново съм в колата. Шофьорът с безпокойство се извърта към мен. Аз замислено въртя в ръце револвера — той е зареден отново. А джобът ми е провиснал от тежестта на граната.

— Колетче ли получихте? — пита шофьорът.

Сега е мой ред да играя на мълчанка.

— Интересно по какъв начин?

— Ако ми свършат патроните, приятелю, това е недвусмислена заповед да се попълнят запасите.

В тона ми прозира самодоволството на дребен хакер. Версията е правдоподобна. Това, че компютърът е заредил револвера с нови вируси, не ме разобличава като дайвър.

Шофьорът размишлява.

— Дай да изчакаме със стрелбата, а?

Неопределено повдигам рамене. Брадатият успокояващо казва:

— Пристигнахме.

Колата наистина е спряла до непознато здание. Сив куб без прозорци, единствена врата, много широка, като на гараж, и прекалено бронирана, сякаш те предупреждава — влизането без разрешение ще е трудно. Такива здания крият или банални складове със стоки за масова употреба, или разкошни апартаменти.

— Да тръгваме? — предлага водачът.

Мълча.

Брадатият мълчаливо дава газ и колата подскача право към вратата. Секунда преди сблъсъка тя се отваря и ни пропуска вътре.

Това наистина е склад.

Рафтове покрай стените, кутии с ярки етикети на известни фирми. Страшно много хубава стока. Или сме във филиала на крупен дилър, или — което е доста по-вероятно — в свърталище на крадци.

Вратите вече са разблокирани. Сега функциите на колата се изпълняват от стените на това помещение. Връзка с Вики все така няма.

— И така? — измъквайки се от „Ланчата“, питам аз. — Какво искате?

Водачът гледа покрай мен. Това е глупаво, но аз се обръщам.

В ъгъла на склада стои човек без лице.

Черен шлифер до пода, на гърдите — сребърна карфица във вид на роза, къдрава коса — някак пепелява, но изглежда съвсем естествено. А вместо лице — сива мътилка, нещо като кондензирана мъгла. Тези фокуси са забранени по улиците на града, но не и вкъщи. Само че защо ще го правиш? Ако не искаш да те разпознават — вземи си стандартно лице от комплекта на „Windows-Home“ или на друга операционна система. Там ги има колкото си искаш.

Но липсата на лице, съчетана с толкова необичайно облекло, си е чиста глупост.

Макар че е ефектно.

— Остави ни, Семьон — казва човекът без лице.

Водачът кимва, обръща се и потъва сред лабиринта на рафтовете. Крачките му постепенно затихват и аз забелязвам, че тук има прекрасно ехо.

Вероятно за да не можеш да се придвижваш незабелязано.

— Ти си дайвър — казва човекът без лице.

Ама разбира се. Традиционното за деня — пак се опитват да ме изловят. За трети път.

Бог обича троицата…

— Възможно е. А вие вероятно сте Бил Гейтс — отговарям.

Дори да се усмихва, няма никакъв начин това да се разбере.

— Възможно е.

Да бе. Ще тръгне собственикът на „Майкрософт“ да излавя дайвъри из мрежата. Първо, той прави пари по по-традиционни начини и второ — не говори руски. Макар че… кой знае доколко съвършени са програмите-преводачи? Дървените интонации са пасиви, присъщи на масовите и евтини програми.

— Хайде стига сме се будалкали — казвам аз. — Решихте, че съм дайвър, нали? И ме домъкнахте при себе си за разпит. Боя се, че ще се разочаровате.

— Днес сутринта двама хакери, единият от тях — несъмнен дайвър, открадват в квартал Ал-Кабар файл с технологията за производство на ново лекарство — човекът без лице е търпелив и педантичен. — Не знам колко им е било обещано за работата, но за щастие господин Фридрих Урман уведомил дайвъра, че точната цена би била сто хиляди. По-нататък следват психологически допускания. Например, че дайвърът ще се отърве от горещата информация незабавно. Например, че ще поиска от купувача именно сто хиляди. Например, че ще преведе парите в много надеждна сметка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Лабиринтът на отраженията»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Лабиринтът на отраженията» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Нов патрул
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
libcat.ru: книга без обложки
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Императори на илюзиите
Сергей Лукяненко
Сергей Лукяненко - Нощен патрул
Сергей Лукяненко
Отзывы о книге «Лабиринтът на отраженията»

Обсуждение, отзывы о книге «Лабиринтът на отраженията» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x