Така значи.
Без особена надежда удрям водача с дръжката — това също е слаб вирус, той зашеметява простички програми от типа на „Дийп-разводач“. Но ефект, разбира се, няма.
— Кротувай — съветва шофьорът, като наблюдава как дърпам дръжките на вратата. Всичко е затворено здраво, така че се примирявам.
В края на краищата, информацията никога не е излишна.
Пътуването продължава. Още веднъж се опитвам да се свържа с Вики — никакъв ефект. Блокиран е гласовият канал за връзка.
Дълбина-дълбина, не съм твой…
На екраните на шлема се вижда купето на колата. Леле, колко гот е изпипано. Като на истинска спортна „Ланча“ е.
Сложих пръсти на клавиатурата, набрах няколко команди, натиснах „Enter“.
Получи се.
deep
[Enter]
Отново съм в колата. Шофьорът с безпокойство се извърта към мен. Аз замислено въртя в ръце револвера — той е зареден отново. А джобът ми е провиснал от тежестта на граната.
— Колетче ли получихте? — пита шофьорът.
Сега е мой ред да играя на мълчанка.
— Интересно по какъв начин?
— Ако ми свършат патроните, приятелю, това е недвусмислена заповед да се попълнят запасите.
В тона ми прозира самодоволството на дребен хакер. Версията е правдоподобна. Това, че компютърът е заредил револвера с нови вируси, не ме разобличава като дайвър.
Шофьорът размишлява.
— Дай да изчакаме със стрелбата, а?
Неопределено повдигам рамене. Брадатият успокояващо казва:
— Пристигнахме.
Колата наистина е спряла до непознато здание. Сив куб без прозорци, единствена врата, много широка, като на гараж, и прекалено бронирана, сякаш те предупреждава — влизането без разрешение ще е трудно. Такива здания крият или банални складове със стоки за масова употреба, или разкошни апартаменти.
— Да тръгваме? — предлага водачът.
Мълча.
Брадатият мълчаливо дава газ и колата подскача право към вратата. Секунда преди сблъсъка тя се отваря и ни пропуска вътре.
Това наистина е склад.
Рафтове покрай стените, кутии с ярки етикети на известни фирми. Страшно много хубава стока. Или сме във филиала на крупен дилър, или — което е доста по-вероятно — в свърталище на крадци.
Вратите вече са разблокирани. Сега функциите на колата се изпълняват от стените на това помещение. Връзка с Вики все така няма.
— И така? — измъквайки се от „Ланчата“, питам аз. — Какво искате?
Водачът гледа покрай мен. Това е глупаво, но аз се обръщам.
В ъгъла на склада стои човек без лице.
Черен шлифер до пода, на гърдите — сребърна карфица във вид на роза, къдрава коса — някак пепелява, но изглежда съвсем естествено. А вместо лице — сива мътилка, нещо като кондензирана мъгла. Тези фокуси са забранени по улиците на града, но не и вкъщи. Само че защо ще го правиш? Ако не искаш да те разпознават — вземи си стандартно лице от комплекта на „Windows-Home“ или на друга операционна система. Там ги има колкото си искаш.
Но липсата на лице, съчетана с толкова необичайно облекло, си е чиста глупост.
Макар че е ефектно.
— Остави ни, Семьон — казва човекът без лице.
Водачът кимва, обръща се и потъва сред лабиринта на рафтовете. Крачките му постепенно затихват и аз забелязвам, че тук има прекрасно ехо.
Вероятно за да не можеш да се придвижваш незабелязано.
— Ти си дайвър — казва човекът без лице.
Ама разбира се. Традиционното за деня — пак се опитват да ме изловят. За трети път.
Бог обича троицата…
— Възможно е. А вие вероятно сте Бил Гейтс — отговарям.
Дори да се усмихва, няма никакъв начин това да се разбере.
— Възможно е.
Да бе. Ще тръгне собственикът на „Майкрософт“ да излавя дайвъри из мрежата. Първо, той прави пари по по-традиционни начини и второ — не говори руски. Макар че… кой знае доколко съвършени са програмите-преводачи? Дървените интонации са пасиви, присъщи на масовите и евтини програми.
— Хайде стига сме се будалкали — казвам аз. — Решихте, че съм дайвър, нали? И ме домъкнахте при себе си за разпит. Боя се, че ще се разочаровате.
— Днес сутринта двама хакери, единият от тях — несъмнен дайвър, открадват в квартал Ал-Кабар файл с технологията за производство на ново лекарство — човекът без лице е търпелив и педантичен. — Не знам колко им е било обещано за работата, но за щастие господин Фридрих Урман уведомил дайвъра, че точната цена би била сто хиляди. По-нататък следват психологически допускания. Например, че дайвърът ще се отърве от горещата информация незабавно. Например, че ще поиска от купувача именно сто хиляди. Например, че ще преведе парите в много надеждна сметка.
Читать дальше