Сергей Лукяненко - Лабиринтът на отраженията

Следи, които се отбиват леко встрани. Две купчинки тютюнева пепел. Веднага си представяш двамата старци-водачи, които малко са кривнали от пътя, за да изпушат по лула. Единият вероятно е бил маг и е държал в ръка тояга. А другият — воин с меч. Ето ги и следите — кръгче от тоягата и резка от ножницата.

А тук е имало кратка почивка. Вляво от пътеката снегът е утъпкан, отдясно е само леко слегнал. Ами да, отдясно са стояли елфите, нали те стъпват толкова леко, че не пропадат в снега. Явно тук двете части на армията са били инструктирани от водачите си…

В реалността пътят от пет мили би бил дълъг за изминаване. За щастие, ролевите играчи не са милионери, за да пъплят с месеци до враговете си. Пътеката се разстила под краката с чудесна бързина.

Сигурно играчите са се споразумели да броят това за ефект от магическо заклинание…

Изкачваме се към скалите, започваме да криволичим заедно с пътечката. На няколко пъти ми се струва, че сме на същото място, където наскоро плаших хобита, но всеки път се оказва, че бъркам. Рисували са пътя надве-натри, сглобили са го от повтарящи се елементи.

Най-сетне Вики забелязва стъпки, които се отбиват встрани, към елховата горичка. Лошо сме скрили Неудачника — всеки изостанал от армията пишман-воин би могъл да го забележи. Без да се наговаряме, и двамата ускоряваме крачка — ами ако вече го няма там?

Но Неудачника е налице, нещо повече — не е сам.

Седи, облегнат на дънера на дървото, и разправя нещо на един хобит, като си сръбва от манерката. Хобитът е клекнал пред него и се смее в захлас. Когато ни вижда, скача на крака и със замах изважда малкия си кинжал.

Гледай ти. Този мъник можел да бъде храбър. Поне когато зад гърба му лежи безпомощен човек.

— Ние сме приятели — казва Вики и вдига ръце. — Дошли сме с мир.

— Аз съм лечителят Елениум — подкрепям я аз. Интересно, дали ще ни познае Неудачника?

— Здрасти, Льоня — казва той с усмивка.

— Аз съм Хардинг — съобщава хобитът и крие кинжала си. — Да сте виждали тъдява Конан? Един такъв висок, с огнен меч?

— Този Конан е ограбил мъничето — много сериозно казва Неудачника. Само очите му се усмихват.

— Ама иначе не е чак толкова лош! — неочаквано се застъпва за своя душманин хобитът. — После е оставил всичките ми запаси на Ейлиън 16 16 От английската дума alien — Пришелец. — Бел.пр. . Разбрал е, че са му нужни!

— На кого? — питаме едновременно аз и Вики.

— На Ейлиън — без да подозира нищо, отговаря хобитът. — Ето на него. Кракът му е счупен.

Мнооого интересно.

Отивам при Неудачника и махам шината от лико. Изтърсвам върху снега всичко от лечителската си торба. Нямам капка понятие как трябва да се лекуват пациентите в този измислен свят.

— Значи се казваш Ейлиън? — питам аз. Неудачника мълчи.

Отварям една от падналите кутийки. От блатистозеления мехлем ме лъхва смрад. Навивам крачола на Неудачника и обилно наклепвам болния крак. След кратък размисъл го облепвам със сухи листа и заявявам:

— След пет минути счупеното ще зарасне.

Ситуацията е съвсем елементарна. В този свят притежавам дарбата да церя рани. Неудачника се е появил тук със счупен крайник. Сега, след като съм отворил торбата и съм изразходвал част от аксесоарите за крака на Неудачника, компютърът, който поддържа Лориен и околностите му, е длъжен да възстанови функциите на нарисуваното тяло.

— Ами ако не подейства? — с интерес пита Хардинг.

— Тогава ще занесем твоя… хм… приятел в града.

— Благодаря — от все сърце казва хобитът. — На мен силата ми е само три точки, не бих могъл да го довлека чак дотам.

Колебае се за миг, после пита:

— Ще се справите ли сами?

— Разбира се.

— Тогава да бягам, а? Обратно към града. Че много се забавих, ще ме накажат.

Точно така, дете е.

— Бягай — казвам аз, като пак ме загризва съвестта. Хардинг в ситен тръс изтичва на пътечката, след което се обръща и крещи:

— Само да се пазите от Конан, че от него всичко може да се очаква!

Вики прошепва в ухото ми:

— Конан, страшилището на хобитите!

— Стига — примолвам се аз. — И без това ме е срам.

Мълчаливо изчакваме няколко минути, сякаш сме се наговорили да поотложим разговора с Неудачника. Първо трябва да изчакаме какви ще са резултатите от лечението.

— Хайде, ставай — командва Вики.

Неудачника неуверено се подпира на болния си крак, изправя се. Прави крачка, втора.

— Боли ли? — питам с любопитството на истински лекар.

Той клати глава.