Сергей Лукяненко - Дълбина - Лабиринтът на отраженията- цялата поредица

И не затварям очи.

— Започвам да се притеснявам, че ти всъщност… — Чингиз не се доизказва.

Хващам го за ръката. Тя е истинска, жива и топла. Човек, а не голем.

— Чингиз, аз не съм мъж, не съм малолетна, не съм старица или някой урод. Аз съм точно такава, каквато ме виждаш в момента. Само такава. Никаква друга Карина не съществува.

— Оки — казва той след кратка пауза. — Извинявай.

— Няма нищо — казвам аз, докато се качвам в колата. — Днес е много странен ден… представяш ли си, Томилин реши, че съм инспектор от друга инстанция, от ФСБ…

— Не произнасяй тази дума на глас — шеговито отвръща Чингиз. — А защо подполковникът е решил така?

— Ами… не са успели да пробият защитата ми и да проследят канала.

Чингиз кима. И с уважение признава:

— Ако трябва да съм честен, и аз… се опитах да те проследя. Стигнах до виртуалната квартира — и дотам. Страхотен пръстен, така и не разбрах къде е номера.

— Това е татко — без колебание казвам аз. — Той е добър програмист. Поставил е собствена защита.

— Сериозен татко — съгласява се Чингиз.

„Ягуарът“ тръгва и аз се отпускам на седалката. Гледам косо към Чингиз.

И все пак, колко много прилича на рицаря от моя стар пъзел…

Но тази мозайка никога няма да бъде сглобена докрай. Знам това. Знам го, дори без да затварям очи.

Но рицарят и принцесата не е задължително да го знаят.

Термин, останал от Фидонет, приет по-късно и в Интернет. Буквалният му смисъл е „Не е по темата“, което в клубове по интереси е абсолютно недопустимо. — Бел.пр.

Това е истинското заглавие на играта, макар че правилното изписване на английски е „Combat“. — Бел.пр.

Алюзия с DOS-Navigator и Norton Commander. — Бел.пр.

Цитат от „Балада за борбата“ на Владимир Висоцки. Бел.Mandor.

А. С. Пушкин — „Евгени Онегин“, издателство „Хемус“, 1947 г., под редакцията на Х. Левенсон.

А. С. Пушкин — „На А. П. Керн“.

Л. Карол — „Алиса в огледалния свят“.

Л. Карол — „Алиса в огледалния свят“, превод Стефан Гечев, „Народна младеж“, София, 1969 г.

Гръцко правоъгълно наметало. — Бел.пр.

Лудити — участници в работническо движение в Англия през XVII — нач. на XIX век, които смятат, че машините са източник на бедствията на работниците и започват да ги рушат. — Бел.пр.

Боен строй на джуджетата в романа на Н. Перумов „Пръстенът на мрака“. — Бел.пр.

Макрел (рус.) — скумрия. — Бел.пр.

Елениумът е вид транквилизатор (успокоително) — Бел.пр.

Друг вид транквилизатор. — Бел.пр.

Руска народна весела песничка на злободневна тема. — Бел.пр.

От английската дума alien — Пришелец. — Бел.пр.

А. Чертков — руски писател-фантаст, голям почитател и популяризатор на киберпънка. След спор с него на тема възможен ли е „киберпънк с човешко лице“, Лукяненко написва „Лабиринтът на отраженията“ — Бел.прев.

Всъщност е „Уви, хентай няма да има…“. Хентай — порнографски поджанр в анимето. На практика целият текст е пълен с печатни (и тук-таме преводачески) грешки, затова тук повечето от тях са поправени „тихомълком“, без забележки под линия. Бел.Mandor.

Бурлак — в предреволюционна Русия — работник, който тегли шлеп или гемия с въже срещу течението на реката. — Бел.прев.

Есетра — едра речна хрущялна риба. — Бел.прев.

Песента „Рисунка на асфалта“ е на Юлий Буркин. — Бел.авт.

Всъщност е „не само нейни, но и мои гости, между другото“. Бел.Mandor.

Комунално жилище — в СССР след Октомврийската революция — многостайно жилище за няколко семейства, с обща кухня и баня. — Бел.прев.

Тук вече грешките са повече; идиомите са преведени буквално. Всъщност е: „Обичайното детско фукане — намръщи се Чингиз. — Никога ли не си чувал какви небивалици разправя Пат на приятелчетата си?“. Бел.Mandor.

Всъщност е „Значи той съществува?“. Бел.Mandor.

Всъщност репликата е „В чужд манастир…“, като се има предвид поговорката „В чужд манастир със свой псалтир не се ходи“. Бел.Mandor.

Ондатра (Fiber bethicus) — гризач с ценна кожа. — Бел.прев.