Мари Лу - Warcross

Ти си в ума ми?

Само ако ми позволиш. Свободна си да прекъснеш връзката във всеки един момент.

Не успявам да сдържа усмивката си, уловена някъде между потреса и вълнението. Мина почти десетилетие, откакто Хидео създаде технология, която промени света, и ето го сега — продължава да го прави, година след година. Поклащам глава невярващо.

Това е невероятно!

Хидео се усмихва, мрачното му настроение сякаш започва да се разсейва.

Не мисля, че осъзнаваш колко много се наслаждавам на компанията ти. Затова искам да ти споделя една тайна.

Внезапно осъзнавам, че мога не само да чуя мислите му в главата си, но и че мога да… усетя нещо. Мога да почувствам частица от емоциите му през връзката.

О — помислям си, без дори да го осъзнавам, а пулсът ми се ускорява. Усещам желание в него, една наситена, тлееща топлина. За мен .

Искам да те целуна — мисли си Хидео, докато се навежда още по-близо до мен — още от онази вечер, когато те видях с бялата рокля.

От партито в „Саунд Мюзиъм Вижън“. Дъхът ми секва. Изведнъж рязко осъзнавам колко са разголени раменете ми. Постоянният приток на чувства, който усещам през връзката ни, замайва главата ми и се чудя дали той може да усети същото нещо да извира и от мен — обезумелия, трескав ритъм на сърцето ми, топлината, която се втурва през вените ми. Би трябвало, защото усмивката му се разширява.

Чувствам се дръзка под тази приглушена светлина, в тази стая, в която изведнъж е станало много горещо.

— Ами — започвам аз, а погледът му пада върху устните ми. — Като че трябва да направим нещо по въпроса .

Мога да мисля само за това, че той е тъй близо, за черните му очи, за дъха му, галещ кожата ми. Сега погледът му искри, очите му добиват онзи тъмен цвят, изгаря го пламенна жажда, желание . За една мъчителна секунда той се колебае. После главата му се накланя към мен. Меките му устни се притискат в моите и още преди да го осъзная, той ме целува.

Клепките ми пърхат и се затварят. Отначало е нежен, чувствата му са сдържани и търсещи, едната му ръка се вдига и леко обхваща лицето ми. Извивам се под допира му, показвам му, че искам повече, че съм готова за още. Фантазирам си какво може да направи след това и му изпращам тези мисли. Чувстваш ли какво искам? Сякаш в отговор, сподавен стон на удоволствие се изтръгва от дълбините на гърлото му. После се приближава още, притиска ме на дивана и ме целува дори по-страстно. Отдавам се на докосванията му и си фантазирам как може да продължи това. Връзката помежду ни подсилва десетократно всяко чувство и аз се боря да си поема въздух, завладяна от помитащата сила на желанието му, изливащо се върху ми — и от заслепяващата ме страст, препускаща в негова посока. Мога да усетя мислите му, мимолетни проблясъци от ръцете му върху тялото ми, плъзгащи се надолу по голите ми бедра.

Цялото ми тяло гори. Пръстите му се заплитат в косата ми, придърпват главата ми към него. През мъглата, обвила мислите ми, осъзнавам, че съм обгърнала с ръце шията му и го придърпвам към мен, докато всяка частица от тялото ми се притиска в неговото. Толкова е топъл, мускулите на ръцете и гърдите му са стегнати под дрехите. А дъждът продължава тихо да се сипе по стъклото.

Хидео се отдръпва само за миг, устните му трептят над моите. Диша учестено и тежко, бръчки браздят челото му, огънят все още пламти в очите му. В този миг той е така истински, съблякъл е от себе си своята сдържана, резервирана, порядъчна версия. Разтърсва ме буря от усещания, не знам върху какво да се съсредоточа, искам да изпия всичко на един дъх, мъча се да намеря съвършените думи.

Е, да — изпъшквам накрая. — Намеците ти определено са били твърде тънки.

Усмивката му се завръща.

— Ще ти се реванширам — прошепва ми на ухо, а после пак ме целува. Зъбите ми закачливо захапват долната му устна. Хидео изръмжава от изненада, отдръпва уста от моята и ме целува по овала на лицето. Устните му се спускат по шията ми и по гърба ми полазват тръпки. Горещата му ръка се е пъхнала под пуловера ми и гали голия ми гръб, проследява линията на гръбнака ми. Усещам мазолите в основата на пръстите му, твърдия им допир по кожата ми. Един милион мисли се втурват през ума ми. Извивам се към него. Смътно осъзнавам, че съм се свлякла на канапето и сега главата ми е отпусната на облегалката, а тялото на Хидео се е притиснало тежко в моето и ме изтласква надолу. Устните му се спускат от шията към ключицата ми и ме целуват там, където минава татуировката, а след това и по оголеното рамо.