Мари Лу - Warcross

— Защо… Да не би най-накрая да съм цъфнала в някой таблоид? — казвам с пресилена веселост в гласа.

В отговор Рен се ухилва.

— Нещо такова. — От думите му ме побиват тръпки. — Ела да си побъбрим в стаята ми.

Ако не отида с него, ще изглеждам подозрително. Затова тръгвам подире му по коридора. „Няма нищо“ — казвам си. А и това може да ми даде възможност в лова, каквато обикновено не ми се предоставя: да поговоря директно с една от потенциалните си мишени.

Никога досега не съм влизала тук, но стаята му няма как да я сбъркаш — още от коридора чувам приглушения, плътен ритмичен бийт на прага на чуваемостта. Вратата се плъзва и се отваря, щом Рен застава пред нея, и разкрива голям апартамент, осветен с приглушено неоновосиньо сияние. Той влиза. Аз се поколебавам, а после го последвам.

Стаята на Рен изглежда напълно различно от моята, като че той я е преобзавел по свое усмотрение. Стените са покрити с квадрати от гофриран дунапрен, а в центъра на стаята има маса с формата на арка, над която във въздуха се рее система от плаващи екрани — някои с изображения на звукомери, други с някакви измерватели и показатели, които изобщо не мога да разконспирирам. Към масата са прикрепени също клавиатура на пиано и панел с плъзгачи. Чифтът персонализирани златни слушалки с крилца на Рен лежи на плота. Стаята пулсира с плътен стегнат бийт, от който подът вибрира, а сърцето ми започва да бие в ритъм. Погледът ми обхожда обстановката благоговейно, макар и да търся улики. Мълчаливо изкарвам пред очите си хакнатия профил на Рен и информацията за него грейва с полупрозрачни букви край него.

— Искаше да поговорим за Хидео? — питам.

Той кимва, после сяда и се завърта на стола си. Нахлузва на врата си златните слушалки.

— Да. Като се запознахме, ти спомена, че си слушала музиката ми и преди, нали така?

Кимвам.

— Станах фен на музиката ти, когато дебютира на сцената във Франция.

— Уау! — Той ми пуска усмивка, за която не мога да определя със сигурност дали е искрена, а после се заиграва с няколко от показалците на таблото. — Нямах понятие, че си знаела за мен толкова отрано.

„Нямах понятие, че си знаела за мен толкова отрано.“ Незабавно в главата ми прозвучава предупредителна камбанка.

— Ти си стоеше в нишата — този път внимавам как отговарям. — Изглеждаше все едно още не искаш да те открият.

Рен ми се усмихва любопитно.

— Цялото ми ранно творчество беше на френски. Не знаех, че владееш моя език.

Връщам му усмивката, а сърцето ми ускорява ход. „Не знаех, че владееш моя език.“ За френския език ли говори, или за хакерския?

— Не — отвръщам и поклащам глава. — Само търсех текстовете онлайн и се мъчех да ги запомня наизуст.

Рен се обляга на стола и си качва краката на масата.

— Значи си истинска фенка! — кимва той одобрително. — Радвам се, че си отделила време да разбереш текстовете. Много от чуждестранните ми фенове не са. Само ме следват от концерт на концерт, все едно ако не ме изпускат от очи, могат да ме разгадаят.

„Следват ме от концерт на концерт… ако не ме изпускат от очи.“ Наблюдавам как Рен си слага слушалките и се питам дали сега не разговаряме за нещо съвсем друго. Дали ме проверява и рови за информация? Дали Нула му е казал да ме държи под око?

— Какво общо има това с Хидео? — питам в опит да се върнем към първоначалната му тема. — И той ли ти е фен?

— Композирам парче за него, за да му го подаря, след като всичко свърши — продължава Рен с безгрижен тон. — За благодарност, че ме включи във Военния набор. Искаше ми се да получа обратна връзка за парчето от някой, който познава добре Хидео. Да видя дали би му допаднало, нали се сещаш. — И щом го казва, ме поглежда с очакване. — Вие с него като че сте си дружки.

Той знае. Дали? Насилвам се да задържа усмивката си и свивам рамене.

— Така ли? — питам също тъй безгрижно.

— Поне всичките таблоиди шушнат за това.

Вглеждам се в него, не искам да се оставя да ме сплаши.

— Е, всички си имаме високопоставени приятели — отговарям, като се взирам в очите му. — Нали така?

Рен също се взира в моите непреклонно, а после най-сетне поглежда настрани.

— Ами, ето, прослушай го. Помощта ти ще ми е от полза.

В едно старо интервю Рен беше заявил, че не цени външните отзиви за работата си. А ето на, сега ми предлага слушалките си и аз въобще не знам как да разбирам това. Той ми се усмихва насърчително, посягам и поемам слушалките, а после си ги слагам на ушите.