Мари Лу - Warcross

Демоните са над нас и ни гледат отвисоко. Сега те са с предимство и го знаят — дори и оттук различавам усмивката върху лицето на Джена. Техният артефакт е все още у нея, сияе в сребърно над главата ѝ. Устните ѝ мърдат — дава нареждания на отбора си.

— Хамс — казва Ашър по нашия канал, докато всички летим сред пейзажа, потъващ в мрак след залеза на слънцето. — Дай ми артефакта. Загаси си светлините на ховърборда. — Впил е поглед в Джена. — И вземи нейния .

Докато предава на Ашър нашия артефакт, Хами му намига. В здрача и нашият, и противниковият артефакт сияят с лесно забележим син ореол.

— Слушам!

— Рошан, пази ѝ гърба. Рен, отрежи им достъпа. Еми…

Но така и не чувам какво иска от мен Ашър. Точно над монумента близо до нас отеква взрив и ни разпръсва на различни страни. Тримейн е метнал пръчка динамит наблизо. Размазано светлинно петно прелита край нас и се забива право в Рен. И той, и другият пропадат. Другият е Макс. Рен изръмжава ядно и отхвърля противниковия боец от себе си. Същевременно Хами изхвърча и се загубва от поглед, от ховърборда ѝ се виждат само хвърчащите яркочервени искри от мотора, който я тласка напред. Нямам време да се замисля накъде отива, защото в следващия миг Джена полита надолу към нас като таран с Дарън и Зиги от двете ѝ страни. Лети право към Ашър. Ашър се озъбва и се смее, после полита да я посрещне.

Погледът ми се отмества към ледника под нас. В подножието на скалите за живот се пробужда бял дракон, мощните му движения вече пропукват леда, който го държи в плен. Присвивам очи. Ако намеря начин да го контролирам… Ръцете ми посягат към въжето, увито около кръста ми, и когато Ашър и Рен атакуват демоните, аз се гмурвам към повърхността и се приближавам с бавен ход към дракона.

Докато се нося надолу, забелязвам, че ме следват светлини — нечий ховърборд се носи близо до земята в пълна тъмнина. Тримейн. И се приближава бързо. Имам време само колкото да погледна нагоре, преди да се стовари върху ми. И двамата се забиваме право в повърхността на ледника. И падаме от бордовете си.

Светът около мен се разпада и всичко, което мога да видя, е завихрен сняг и вечерно небе. След това всичко примигва — и в следващия миг двамата с Тримейн сме се регенерирали пълен ход зад другите.

Тримейн се обръща и забива в мен убийствен поглед.

Аз само му се ухилвам. „Взрив от скорост“, пауъръпът, който Хами ми подаде по-рано, още фигурира в инвентара ми — и сега го употребявам. Той блясва в ръката ми и изчезва. Светът се втурва напред и почти усещам как вятърът дращи кожата ми. В мига щом свалям въжето от пояса си, драконът най-сетне се изтръгва от леда и зиналата му паст с рев изскача на повърхността.

Мятам ласото си към върха на носа му. Един опит. Втори. На третия най-сетне успявам да надяна примката около муцуната на звяра. Драконът завърта глава в моя посока и надава яростен вой. От разтворената му паст изригва огнен стълб. Скръцвам със зъби, използвам инерцията от въжето и се мятам на главата му. Въжето ми се превръща в импровизирана сбруя. Долу под мен Ашър и Макс водят люта битка.

— Дръпни се назад! — казвам в комуникатора. Ашър ме стрелва с очи. Друго предупреждение не му трябва.

Дръпвам главата на дракона надолу, а Ашър изведнъж се откъсва и се изстрелва назад. Звярът изревава гневно, а после се нахвърля върху най-близкият играч — Джена. Тя успява само да вдигне ръце, преди страшилището да я налапа.

Джена Макнийл | Отбор „Демонична бригада“

ЖИВОТ: — 100 % | ПОВАЛЕНА!

Публиката изригва в превъзбуден хаос. Едва чувам гласа на коментатора сред цялата тази дандания.

Една обиколка зад нас Джена се материализира отново. Ашър вече я причаква. Щом тя се появява, той светкавично ѝ се нахвърля и преди тя изобщо да зацепи какво става, дланта на Ашър се сключва около артефакта над главата ѝ.

Край на играта.

Публиката избухва в бясно ликуване.

— Не е за вярване! — надвикват хаоса коментаторите, направо заекват от възбуда. — Всичко свърши ! Джена Макнийл и нейната неудържима „Демонична бригада“ са повалени от „Ездачите на феникси“ с най-зашеметяващото обръщане на резултата, откакто изобщо се помним! Боже мой! Победа за „Ездачите на феникси“!

Ашър отмята глава, надава пронизителен вик и вдига юмрук във въздуха.