— Ясно! — отвръщам.
— И какъв интересен избор на капитан Ашър! — разправят в момента анализаторите. — И от двете му страни стоят не един, а двама уайлдкард играчи в първия мач за сезона на „Ездачите на феникси“! Емика Чен и Реноар Тома трябва да са го впечатлили по време на тренировките!
— Успех! — казва Рен, докато водещите четат правилника. Знам, че това е за мен, и както обикновено не мога да разбера дали го казва искрено, или злонамерено. Пускам му напрегната усмивка.
— Да ти се връща — казвам.
Когато говорителите приключват с правилника, всички играчи се удряме по два пъти с юмрук в гърдите в знак на съгласие. Светът замира. Чувам само тишина.
После прозвучава познатият рог, оповестяващ началото на играта.
— Готови… СТАРТ!
И светът край нас оживява. Пориви на вятъра раздухват сняг високо в небето. Пламъците, които моят ховърборд изпуска, се обръщат на деветдесет градуса и се изстрелвам нагоре като куршум. Инстинктите ми на скейтбордист моментално се задействат — докато другите край мен се олюляват върху своите машини, аз прикляквам в позиция с идеален баланс. Ашър ми хвърля изненадан поглед. Сняг връхлита в лицето ми и нищо не виждам. Мигам, за да го изчистя от очите си.
Ховърбордът ми вече набира скорост. Белият пейзаж профучава край мен, грамадите на ледените монументи са все по-близо. Ашър и Рен карат до мен. Ашър дръпва напред. Предпазливо изпробвам ховърборда си и разбирам, че и под двете ми пети има бутони. Щом натисна с крак отпред, ускорявам ход. Натисна ли с крак отзад, бия спирачки. Ще трябва да внимавам — ако ударя твърде силно спирачки, ще запецна във въздуха и ще се сгромолясам долу.
До мен Рен се откъсва от формацията по команда на Ашър. Скръцвам със зъби, но после решавам да не тръгвам след него засега. Рен чу инструкциите на капитана. Ако съм прекалено явна в преследването си, вместо да слушам Ашър, ще се усети, че съм намислила нещо.
Диамантът сияе над главата на Ашър. В центъра на зрителното ми поле има прозрачна кръгла карта, показваща шестте точки, в които се намират в момента всичките ни играчи. Без малко да загубя равновесие, когато върху ни връхлита нов порив на вятъра. Първият леден монумент стремглаво лети към мен.
— Сега, Еми! — изстрелва Ашър по нашия канал.
Поглеждам нагоре към пауъръпа „Мълния“, левитиращ насред грамадната дупка в леда. После измествам тежестта си върху задния крак. Ховърбордът ми литва нагоре. Привеждам се, докато почти се залепям за борда — промяната ускорява хода ми и политам като ракета към кълбото.
Сграбчвам го в движение и профучавам през дупката.
Споменът за триизмерната карта на света изскача в главата ми. Виждам структурата, през която преминавам, от всичките ѝ страни, спомням си пукнатините и наклоните на терена. За част от секундата изчислявам как може да се срути тази ледена структура, ако сега я засегна. „Направи го!“, казвам си. Вадя пръчка динамит от колана си и я лепвам на стената, докато преминавам. После се втурвам надолу.
— Варда! — изкрещявам по защитения ни канал.
Зад гърба ми взрив разтърсва нивото. Сняг и ледени отломки прелитат край мен. Свивам се и се привеждам ниско на ховърборда. Взривеният от мен масив изстенва, стонът му отеква над пейзажа. Поглеждам през рамо и виждам как рухва и се люшва към нас. Предупредени от мен, останалите ездачи се разпръсват. И аз се стрелвам рязко встрани — толкова внезапно, че насмалко да загубя контрол и да се прекатуря. В същото време насочвам новопридобития си пауъръп към мястото, където са се групирали демоните. И го хвърлям. Мълнията ги уцелва всичките — с изключение на капитана, Джена, като осветява пространството в блестящо злато. За една-единствена безценна секунда демоните замръзват.
Джена успява само да мерне гигантската сгромолясваща се сянка, преди да изкрещи предупредително на съотборниците си:
— Мърдайте! По-живо!
Но мълнията ги е разсеяла. Играчите им се пръсват наляво и надясно, а структурата рухва сред взрив от разхвърчал се лед. Спасяват се на косъм — всички с изключение на Дарън Кини, щита им. Рухналата колона се стоварва мощно върху рамото му, той се завърта бясно, губи контрол и изчезва сред белите облаци. Лентата с живота му спада до 0.
Дарън Кини | Отбор „Демонична бригада“
Живот: — 100 % | ПОВАЛЕН!

Читать дальше