Мари Лу - Warcross

— Всички данни сочат — казва единият и гласът му проглушава цялата арена, — че ще видим как „Демоничната бригада“ разгромява „Ездачите на феникси“ — в момента този отбор е в дъното на ранглистата на шампионата!

— Но Ашър Уинг е един от най-талантливите капитани на игрите — спори друг. — Изборът му на уайлдкард играчи неизменно е изненадващ и загадъчен. Защо ги е избрал? Ще трябва да видим. Но недейте още да отписвате „Ездачите на феникси“!

Влизам в кабината си и я оставям да ме запечата вътре. Внезапно светът се смълчава, а ревът на публиката и гласовете на анализаторите утихват до приглушена врява.

— Добре дошла, Емика Чен! — произнася глас в кабината. Пред мен изниква червена сфера и увисва във въздуха. — Моля, погледнете напред.

Същото калибриране, през което минах за пръв път на борда на частния самолет на Хидео. Грижат се калибрирането на всеки един играч да е синхронизирано с останалите. Изпълнявам нарежданията на гласа, докато той осъществява процедурата докрай. Щом приключва, се оглеждам на двете страни през стъклото и виждам всеки от съотборниците ми в своята кабина. Сърцето ми думка оглушително в ушите.

В центъра на арената светлините отслабват. Гласът на коментатора гръмва в слушалките ми.

— Дами и господа! — възкликва той. — И така… Да започваме !

Арената около нас помръква и ни прехвърлят в алтернативен свят.

Студените лъчи на слънцето ме карат да примижа. Вдигам виртуалната си длан, за да затуля очи. После сиянието постепенно избледнява и се оказвам увиснала във въздуха над ширнал се безкрай от сини ледове и ледници със снежни върхове, които постоянно се менят и пращят под собствената си тежест. Снегът блещука под чуждото слънце — милиони светли точици. Небето сияе в лилаво, розово и златно, обкичено с грамадни планети, кръговете им се извиват оттатък хоризонта. Грамадни ледени монументи се извисяват сред пейзажа, изригват от ледниците на неравни промеждутъци. Монументите сякаш са изваяни от вятъра — прегърбени, надупчени и обветрени, полупрозрачни, те се издигат чак додето поглед стига. Дори и музиката, носеща се навсякъде край нас, звучи студено — синтетични камбанки и ехо на фона на вятър и плътен, кънтящ, ритмичен бийт.

Ала онова, което в действителност привлича вниманието ми, са извисяващите се и от двете ни страни канари от син лед. Вътре в този лед са замръзнали грамадни зверове. Полярна мечка колкото небостъргач. Едноок бял вълк със замръзнала озъбена паст. Змиеподобен дракон. Саблезъб тигър. Рунтав мамут. Потръпвам — тези грамади будят у мен страхопочитание. Сякаш всеки миг могат да изригнат от леда.

Щом дръзвам да погледна надолу, стомахът ми се свива. Облечена съм в яркочервения екип на архитект, ботушите и дебелата ми качулка са поръбени с алена кожа и стоя на нещо като летящ скейтборд, закопчан за краката ми. Два цилиндъра, прикрепени в основата му, изстрелват сини пламъци. Вляво от мен са Ашър и Рен, облечени в подобни червени екипи за сняг. И двамата се носят на скейтбордове във въздуха. Ще падне надпревара.

Вдясно от мен се появява противникът.

„Демоничната бригада“ е облечена изцяло в бляскаво сребристо. Джена се усмихва самодоволно на Ашър, а после подигравателно му козирува. Ашър само скръства ръце, все едно не я забелязва. Леденият поглед на Макс Мартин се плъзва по всички ни. Но този, който се е съсредоточил изцяло върху мен, е Тримейн, с неразгадаем израз в леденосините си очи. Нацелил е мен и си спомням как оттренирвах с другите неговите хватки, как Рошан ме предупреди за неговата приспособимост. Наблизо Рошан е стиснал зъби. Двамата дори не се поглеждат.

— Добре дошли на първия официален мач от шампионата! — се чува в слушалките. — Днес „Демоничната бригада“ се изправя срещу „Ездачите на феникси“ в Белия свят — пейзаж, за който са нужни скорост, хитрост и бърза мисъл! Няма да има нито време, нито място за колебания!

Артефактът на нашия отбор се появява над главата на Ашър — блестящ червен диамант. Сребрист диамант проблясва над главата на Джена. Десетки пъстроцветни пауъръпи изскачат из цялото ниво във въздуха, над монументите долу, на земята. Оглеждам ги и търся някой в обсега ми, който да си струва усилието.

— Еми! — чувам в ушите си гласа на Ашър по личната връзка на отбора ни. — Монументът най-близо до теб. Виждаш ли пауъръпа „Мълния“? Докопай го.

Мярвам кълбо в бяло и синьо, увиснало в центъра на дупка, зейнала в първата ледена структура.